На 12 януари Българската православна църква почита паметта на света Татяна.
Татяна е раннохристиянска мъченица. Родена в семейството на богато, но боязливо и криещо вярата в Християнството римско семейство, Татяна поема пътя на целомъдрието от дете.
Легендата разказва, че Татяна била посветена на дякониса и изцяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. По това време на римския трон се възкачва 16-годишният Александър Север, който бил равнодушен към вярванията на другите.
Той не се придържал към един определен светоглед, поради което сред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос.
Татяна пада в негова жертва и без значение, че произхожда от знатно семейство, тя била заведена в храма на Аполон, за да бъде принесена в жертва. Тя се съпротивила и по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета.
Тя така и не се отрекла от вярата си и била подлагана на жестоки мъчения. Стигнало се дотам, че дори изболи очите и рязали ивици от нейната снага. Според писанията обаче, след всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница и тя се явявала на другия ден излекувана.
Веднъж отвели девойката в тъмницата след целодневно мъчение, през цялата нощ тя била огряна от нетленна светлина и славела Господ на глас, пригласяна от небесни ангели, които лекували дълбоките й рани.
И това чудо не трогнало мъчителя. На другия ден той отново я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете и.
Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на “галилеяните”, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ застигнала и бащата на мъченицата.
Заради големите мъчения, на които е подложена, църквата я канонизира като света великомъченица Татяна.
Празнуват всички, носещи имената Татяна, Таня, Тана, Танка, Таньо и техни производни.
