Днес се навършват 75 години от най-противоречивата дата в новата история на България, пише Vesti.bg.
9 септември 1944 г. – кървав преврат, довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи, или революция, сложила началото у нас на комунистическата утопия.
В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свален кабинетът на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Това става докато части от Трети украински фронт на Червената армия преминават река Дунав и окупират България.
По-рано – на 5 септември 1944 г. СССР прекъсва дипломатическите си отношения със София и обявява война. Това става въпреки обявения от правителството на Муравиев неутралитет 10 дни по-рано.
Мотивът на Москва е, че България продължава да е част от нацисткия лагер и действа в полза на Берлин. Но на 8 септември София спира да е неутрална и обявява война на Германия. Това обаче не спира съветската окупационна армия.
Първоначално съветските войски са посрещнати с цветя и радост от българското население. Обикновените хора се надяват Русия да сложи край на политическата нестабилност в София и да наложи мир в страната. Не се случва нито едно от тези две неща.
Окупационните сили имат ясни нареждания да действа точно като такива, да смажат всяка съпротива сред местното население и да помогнат за налагането на социалистическия строй в България.
В началото на 1945 г. съветският лидер Йосиф Сталин пише до водача на Комунистическата партия в Югославия Йосип Тито: „Настоящата война не прилича на тези от миналото, всеки, който е окупирал дадена територия, въвежда в нея своята собствена социална система. И я налага до това разстояние, до което е могла да настъпи неговата армия.”
Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и постепенно са поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. „Народен съд” в края на 1944 г.
Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 200 000 души. Осъдените на смърт от „Народния съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците.
В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание”, а не съветска окупация.
Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция”.
След падането на комунистическия режим през 1989 г. станалото на 9 септември е определяно като „военен преврат”.
