Продължава отзвукът от големия пожар на 15 август край Сливен. Освен залавянето на предполагаемите подпалвачи – първо при подобен случай в страната, изключително коментирана е още една тема.
На мнозина е направило впечатление, че огънят сякаш пожали не само Кръста над Сливен, но и параклиса „Свети Георги“. А изглеждаше сякаш храмът е в центъра на пламъците и пушека. Огнената стихия беше под него, над него, встрани от него, но така и не стигна до Божия дом.
Разбира се, роля за това изиграха и хората – както огнеборците, така и доброволците, някои от които от самото начало са били край параклиса и са направили всичко по силите си, за да го предпазят.
А помощ дойде и от небето. И като че ли не беше само от хеликоптера, който угаси пожара.
Прави впечатление, че чудотворното запазване както на храма, така и на Кръста, е накарало мнозина сливналии да се замислят. Още повече след добилите популярност снимки на оцелялата църква при огнения ад във Воден, който изпепели голяма част от село.
За едни случилото се на Голяма Богородица в Сливен е чудо. В него те виждат намесата на Господ и Божията майка, спасили своите светини. За други това са знаци, каквито ни се дават постоянно, стига да имаме очи да ги видим. Трети, разбира се, отдават всичко на чиста случайност.
Но случайни неща, както е известно, почти няма. Има малко информация. И, за съжаление, слаба вяра и все по-засилващо се богоборство.
Мирослав Велчев
