ВАС отмени решението за изборите на Административен съд-Сливен

Производството е по реда на чл. 459, ал. 8 – ал. 10 от Изборния кодекс /ИК/ във връзка с чл. 208 – чл. 228 от Админсистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по три касационни жалби:

Първата касационна жалба е подадена от С. Келеведжиева, избрана за общински съветник в Общински съвет – Сливен от листата на КП „БСП за България“, против решение № 372 от 20.11.2023 г., постановено от Административен съд – Сливен, по адм. д. № 396/2023 г. С касационната жалба, в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат Д. Хитова и с писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател изразява несъгласие преписката да се връща на ОИК – Сливен за обявяване на установения от експертите резултат само по отношение на Г. Георгиев, който изрично е посочил в жалбата си, че оспорва направеното разпределение на заявените предпочитания на отделните кандидати от листата на КП „БСП за България“, а не само своите предпочитания. Счита, че първоинстанционният съд не е следвало да допуска ново броене на бюлетини, защото съгласно решението на Конституционния съд по к. дело № 8/2009 г. се допуска ново броене на бюлетини само тогава, когато от решенията на секционните избирателни комисии /СИК/ се вижда, че е имало спорове между тези членове и те са подписвали с особено мнение, а в конкретния случай в нито един протокол това не се е случило и съдът не е имал основание да допуска ново броене. Изразява становище, че действията на съда са в противоречие със съдебната практика и с изискванията на закона – ИК, който повелява, че броенето се извършва само от СИК, както е посочено в решения на Конституционния съд и с множество решения на Върховния административен съд, които цитира в писмените бележки. Заявява, че допусната съдебно-преброителна експертиза е в пряко противоречие с чл. 195 ГПК и са назначени вещи лица, за които не се знае с какви специалности са, а те са извършвали ново броене, което също не е съобщено на всички участници по делото къде се провежда и кога, тоест в случая е заменен оторизиран от закона изборен орган, който извършва броенето в присъствието на множество лица и при видеонаблюдение, с някаква друга петчленна комисия, без данни дали всички вещи лица са присъствали или е броено поотделно при изразени съмнения от страните за извършвани манипулации при това ново броене. Прави възражение, че неоснователно първоинстанционният съд не е уважил искането на С. Келеведжиева да бъде допуснато преброяване и на преференциите по отношение на нея, с което е изключил приложението на основните начала в административния процес – на право на защита, на равенство, на истинност и законност. Претендира отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено решение по същество, като да бъде потвърдено решението на Общинска избирателна комисия – Сливен, а ако Върховният административен съд върне делото за ново разглеждане в първоинстанционния съд, моли за даване на указания доказателствата да бъдат събирани по надлежен начин, който е допустим от закона и само по отношение на обжалваната част във връзка с разпределението на преференциите между кандидатите. Заявява искане за възлагане на разноски, като на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата моли за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Втората касационна жалба е подадена от Общинска избирателна комисия – Сливен /ОИК- Сливен/ срещу горепосоченото решение № 372 от 20.11.2023 г., постановено от Административен съд – Сливен, по адм. д. № 396/2023 г., само в частта му разноските. Направено е искане за отмяна на решението в тази част или изменението му на основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. С писмено становище от 12.12.2023 г. заявява, че не оспорва касационните жалби, подадени от С. Келеведжиева и П. Балтов и поддържа касационната си жалба по отношение оспорената част на решението във връзка с възложените в тежест на ОИК-Сливен разноски.

Третата касационна жалба е предявена от П. Балтов – избран за общински съветник от листата на ПП „Пряка демокрация“, подадена чрез упълномощен адв. М. Пантелеев, против решение № 372 от 20.11.2023 г., постановено от Административен съд – Сливен, по адм. д. № 396/2023 г. В тази касационна жалба, в съдебно заседание лично и чрез адв. Пантелеев и с писмени бележки се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, тъй като те са основани единствено на приетата от съда експертиза, която не е установила законосъобразен резултат, защото не е преброила преференциите, отбелязани за всички кандидати от листите на ПП „Пряка демокрация“ и КП „БСП за България“, поради което не е определен действителният резултат от изборите, доколкото така определеният „действителен“ резултат относно Г. Георгиев и М. Балъкчиева ще доведе до недействителност на разултата за друг кандидат от същата кандидатска листа. Изразява становище, че съдът е допуснал да участват в назначената експертна комисия лица, които не са проверени дали отговарят на законовите изисквания да участват в преброителна комисия, а те са давали отговор за действителност и недействителност на бюлетини, като са обсъждали бюлетини, които са били с неоткъсната квитанция. Счита, че чрез ново преброяване на гласовете само на един участник в изборния процес, не може да се стигне до правилен резултат относно гласовете на всички участващи, както и на самата партия, защото за постигането на правилния резултат, трябва да се направят съответните контроли за действителните гласове на партията и за действителните гласове, които са със съответната преференция. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора или връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания за точно прилагане на нормативната уредба и за изясняването на правнорелевантните факти. Заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Г. Георгиев оспорва касационните жалби лично в съдебно заседание и чрез упълномощен адв. М. Божкова, която с представени писмени отговори срещу касационните жалби и с писмени становища против касационните жалби пледира за отхвърляне на трите касационни жалби и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – М. Балъкчиева оспорва трите касационни жалби чрез упълномощен адв. М. Божкова, която с представени писмени отговори и писмени становища излага подробни доводи за потвърждаване оспореното съдебно решение и за отхвърляне като неоснователни трите касационни жалби. Заявява претенция за възлагане на направените по делото разноски.

Ответникът – ПП „ГЕРБ“ оспорва касационните жалби чрез упълномощен адв. Г. Хачадурян, която с депозирани писмени отговори счита, че обжалваното решение на Административен съд – Сливен е правилно, законосъобразно и обосновано. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Останалите ответници – А. Андонов, В. Проданова-Стефанова, В. Куртева, В. Стефанов, Г. Тенев, Д. Петров, Д. Митев, Д. Павлов, Д. Ганчев, Е. Енев, Е. Герганов, З. Костадинов, Й. Стефанов, Ф. Кънев, К. Милев, Л. Димитрова, Е. Пекова, М. Ченкова-Дурева, М. Пантелеев, М. Мехмедали, М. Мустафов, Н. Великов, Н. Стоянов, П. Генчева, П. Стоянов, С. Мъндев, С. Станчев, С. Шейтанова, С. Комбалов, С. Радев, С. Стефанов, С. Стайков, С. Щилиянов, С. Шефкенова-Пашова, С. Петканска-Вълева, Т. Маринова, Х. Котов, Х. Стоянов, Коалиция „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“, ПП „ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ“, Коалиция „ЛЕВИЦАТА“, ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, ПП „Движение Напред България“, ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“, Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“, не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационните жалби, защото при приемането на съдебно-преброителната експертиза от съда е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като експертизата не е подписана от всички вещи лица, участвали в изготвянето й, което е видно от екземпляра, приложен на л. 356 – л. 359 от делото, а след като експертизата не е подписана от всички вещи лица, участвали в изготвянето й, тя не е следвало да се кредитира от съда и е трябвало да се изяснят причините за неподписването й, респективно е следвало да се назначи нова такава експертиза. При това положение предлага обжалваното съдебно решение да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. Алтернативно участващият по делото прокурор намира касационните жалби за неоснователни, тъй като в касационните жалби не се сочат други фактически и правни основания, които да налагат промяна на изводите на съда.

Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ – подадени от надлежни страни в преклузивния 7 – дневен срок, визиран в чл. 459, ал.8 ИК.

Разгледени по същество касационните жалби на С. Келеведжиева и П. Балтов са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

С обжалваното решение № 372 от 20.11.2023 г. е отменено решение № 361-МИ/30.10.2023 г. на ОИК – Сливен, за определяне на резултатите от гласуването за общински съветници и за определяне на избраните кандидати, В ЧАСТТА по т. 1. V за обявяване на разпределението на заявените преференции за отделните кандидати по кандидатски листи на партиите, коалициите и местните коалиции, получили мандати, и подреждане на кандидатите в кандидатската листа на КП „БСП за България, в която жалбоподателят Г. Георгиев е посочен в списък Б със 181 преференции и в ЧАСТТА по т. 1. V за обявяване на разпределението на заявените преференции за отделните кандидати по кандидатски листи на партиите, коалициите и местните коалиции, получили мандати, и подреждане на кандидатите в кандидатската листа на ПП „Пряка демокрация“, в която жалбоподателката М. Балъкчиева е посочена в списък Б със 119 преференции; преписката е върната на ОИК – Сливен за обявяване на действителния резултат по отношение на Г. Георгиев и М. Балъкчиева, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението; ОИК – Сливен е осъдена да заплати на Г. Георгиев сумата от 1750 лв., представляващи извършени по делото разноски за адвокатска защита и съдебна експертиза; ОИК – Сливен е осъдена да заплати на М. Балъкчиева сумата от 1750 лв., представляващи извършени по делото разноски за адвокатска защита и съдебна експертиза. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Сливен се е позовал на нормата на чл. 459, ал. 10, изречение второ ИК и е приел, че процесното решение на ОИК – Сливен е постановено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа всички законоустановени реквизити, но е издадено при допуснати нарушения при отчитането на получените преференции от двамата първоинстанционни жалбоподатели. Съдът е установил, че в случая наведените в двете жалби твърдения касаят броя подадени предпочитания (преференции) за двама от кандидатите за общински съветници – жалбоподателят Г. Георгиев от листата на КП „БСП за България“ и жалбоподателката М. Балъкчиева от листата на ПП „Пряка демокрация“ и в тази насока са формулираните въпроси от оспорващите страни като задачи на извършената преброителна експертиза. Първостепенният съд изцяло е възприел назначената и приета съдебно-преброителна експертиза, като в текста на съдебното решение е възпроизвел съставените от вещите лица таблици. Въз основа на тях първостепенният съд е преценил, че от извършената експертиза от посочени от страните вещи лица и назначения от съда експерт се установява, че получените от Г. Георгиев преференции са 234 броя и получените от М. Балъкчиева са 421 броя. В експертизата е отразено, че общият брой действителни гласове, получени от КП „БСП за България“ възлизат на 2682 гласа и съгласно чл. 454, ал. 1 ИК, определянето на избраните кандидати за общински съветници от всяка кандидатска листа на партия или коалиция се извършва според броя на получените валидни предпочитания (преференции) по чл. 437, ал. 4 и 5 ИК, като подреждането на кандидатите в листата е по Методика съгласно Приложение № 5. Според ал. 2, предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малко от 7 % от гласовете, подадени за кандидатската листа, а в ал. 3 е предвидено, че кандидатите по ал. 2 се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък А. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б. С оглед на това решаващият състав на АС – Сливен е счел, че в конкретния случай и съобразно приетото експертно заключение, оспорващият Г. Георгиев е получил 234 бр. преференции, съставляващи 8, 72 % спрямо общия брой действителни гласове, получени за кандидатската листа на КП „БСП за България“. Относно М. Балъкчиева, регистрирана под № 16, преференция № 124 в бюлетината, в представената експертиза е отразено, че е преференциите, които е получила тази жалбоподателката са общо 421 броя, общият брой изброени действителни гласове за партия № 16 ПП „Пряка демокрация“ са 4921 гласа и процентното разпределение за М. Балъкчиева възлиза на 8, 56 % и би следвало съобразно получените от преброяването нови числови данни тя да бъде подредена на второ място в списък А по смисъла на чл. 454, ал. 3 ИК. Оттук е изведено заключение, че резултатът от повторното преброяване и проверка на подадените за жалбоподателите предпочитания (преференции), извършени от вещите лица са различни от вписаните в протокола на ОИК – Сливен, което налага отмяна на оспорения такт на тази комисия относно посочената разлика и връщане на книжата на ОИК – Сливен за обявяване на действителните резултати.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Първостепенният съд е констатирал, че на 29.10.2023 г. са произведени местни избори за общински съветници, кмет на община и кметове на кметства. С решение № 2004-МИ/24.08.2023 г. ЦИК е назначила състава на Общинска избирателна комисия – Сливен. За участие в местните избори за общински съветници в община Сливен в ОИК – Сливен са били регистрирани политически субекти, както следва: КП „БСП за България“, ПП „ГЕРБ“, ПП „Пряка демокрация“, Коалиция „Левицата!“, ПП „Възраждане“, ПП „Движение „Напред България“, ПП „ДПС“ и Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“. Гласуването за избор на местни органи на изпълнителната власт и орган на местното самоуправление в община Сливен е проведено в общо 188 секции /открити са 189 секции, но една впоследствие е закрита/, като резултатите от местния вот за общински съветници са обективирани в съответните протоколи на СИК и обобщени в Протокол на ОИК – Сливен, съставен на 30.10.2023 г. в 10. 00 часа. Съгласно данните в същия, разпределението на гласовете по кандидатски листи от хартиените бюлетини по партии/коалиции е следното: БСП за България под номер 1 в бюлетината е получила 2692 бр. действителни гласове, ПП НДСВ под № 6 в бюлетината е получила 110 бр. действителни гласове, ПП ГЕРБ под № 7 в бюлетината е получила 8555 бр. действителни гласове, Граждани за общината под № 14 е получила 136 бр. действителни гласове, ПП Пряка демокрация под № 16 е получила 4930 бр. действителни гласове, ПП Български възход под № 20 е получила 213 бр. действителни гласове, ПП Има такъв народ под № 21 е получила 661 бр. действителни гласове, КОД под № 22 в бюлетината е получила 215 бр. действителни гласове, БЗНС под № 23 в бюлетината е получила 260 бр. действителни гласове, Левицата! под № 28 в бюлетината е получила 2401 бр. действителни гласове, ПП Възраждане под № 42 в бюлетината е получила 2203 бр. действителни гласове, Българска социалдемокрация – Евролевица под № 47 в бюлетината е получила 59 бр. действителни гласове, ПП Движение Напред България под № 54 е получила 1317 бр. действителни гласове, ПП ДПС под № 57 в бюлетината е получила 980 бр. действителни гласове, Продължаваме промяната – Демократична България под № 66 в бюлетината е получила 2337 бр. действителни гласове и Партия консервативна България (ВМРО – Българско национално движение) под № 68 в бюлетината е получила 213 бр. действителни гласове.

Първостепенният съд е сезиран с две жалби, предявени срещу процесното решение № 361-МИ/30.10.2023 г. на ОИК – Сливен, в частта му по т. 1. V за обявяване на разпределените преференции и подреждане на кандидатите в кандидатските листи на КП „БСП за България“, където Г. Георгиев е посочен в списък Б със 181 преференции и за обявяване на разпределените преференции и подреждане на кандидатите в кандидатските листи на ПП „Пряка демокрация“, където М. Балъкчиева е вписана в списък Б със 119 преференции. И двамата жалбоподатели са инвокирали оплаквания, че подадените преференции за тях са много повече от отчетените в протоколите на СИК, защото в част от СИК вотът за техните преференции въобще не е бил отчитан и отразяван в протоколите, а в друга част СИК некоректно са преброили и отчели по – нисък резултат за техните кандидатури. Оспорващите са посочили конкретни СИК, за които твърдят, че за тях са гласували техни близки и роднини, но в протоколите на съответните СИК са отразени малък брой предпочитания. Според двамата жалбоподатели обявените окончателни резултати и направеното разпределение на заявените предпочитания за отделните кандидати по кандидатските листи на КП „БСП за България“ и ПП „Пряка демокрация“ не съответстват на действителното фактическо положение и на действителната воля на избирателите в община Сливен, поради което са заявили, че при повторно преброяване на бюлетините ще се установи, че действително подадения за тях вот е по – висок от обявения в оспореното решение и следва двамата оспорващи да бъдат подредени в списък А и обявени за избрани като общински съветници. В подкрепа на твърденията си двамата жалбоподатели са посочили, че оспорват всички протоколи на 189 броя Секционни избирателни комисии, както и протокола на ОИК – Сливен от 30.10. 2023г. за избиране на общински съветници. По искането на първоинстанционните жалбоподатели с протоколно определение от 07.11.2023г. съдът е открил процедура по оспорване на всички протоколи и с определения от същата дата и от закрити заседания на 08.11.2023г. и 09.11.2023г. първостепенният съд е допуснал поисканата съдебно- преброителна експертиза, която да се извърши от вещи лица – един назначен от съда експерт, с квалификация „икономист“ от списъка на вещите лица на съдебния район, както и още четири лица, посочени от страните, със задача – извършване на проверка на изборните книжа във всички СИК и относно протокола на ОИК и отговор на поставени от страните по делото въпроси относно разпределението на вписаните в бюлетините преференции на отделните кандидати от листата на КП „БСП за България“ и от листата на ПП „Пряка демокрация“. Преди всичко настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд досежно откриване процедура по оспорване на всички 188 броя протоколи на СИК и на протокола на ОИК – Сливен, тъй като оплакванията срещу тях са общо и бланкетно формулирани, без конкретно посочени възражения срещу съответния официален документ, какъвто е всеки от визираните протоколи. Решаващият състав на АС – Сливен не е съобразил формираната трайна и непротиворечива съдебна практика във връзка с оспорването на протоколите на СИК и ОИК и извършването на „повторно ръчно броене“ от самия съд или от вещи лица, след провеждане на местни избори за общински съветници, според която практика, за да се уважат искания в горния смисъл следва оспорващите лица да формулират конкретни оплаквания и твърдения относно осъществени тежки нарушения в изборния процес в работата на всяка отделна секционна избирателна комисия, която да е индивидуализирана със съответния номер. Допускането от първоинстанционния съд на оспорване EN BLOC на абсолютно всички секционни протоколи и на протокола на ОИК е в противоречие с приложимите в случая решения на Конституционния съд, а именно: решение № 9/26.11.2009 г., по КД № 8/2009 г. и решение № 13/28.11.2013 г. на по КД № 14/2013 г., постановени от Конституционния съд на Република България, в които ясно е посочено, че за да се отмени проведеният избор, следва да се установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване – чл. 10 от КРБ и нарушенията трябва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборният процес и общият резултат от изборите. В същите решения е акцентирано, че ИК е предвидил достатъчно механизми и гаранции, които са насочени да осигурят законосъобразното осъществяване на изборният процес и в Република България преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден, като гаранция за законосъобразното провеждане на изборите е активното участие в съответните СИК и ОИК на представители на различни и конкуриращи се политически партии и коалиции, които взаимно се балансират и контролират. Поради това повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, само ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, които са надлежно обективирани с вписването на особени мнения. В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/, който в Решение от 13.10.2015 г., постановено от ЕСПЧ, Четвърто отделение, по Делото „Риза и други срещу България“ (Жалби № 48555/10 и № 48377/10), в което решение изрично е постановено, че анулирането на резултат след проведени национални избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропорционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи. В настоящия случай е следвало да се има предвид и проведеното видеонаблюдение върху дейността на съответните избирателни комисии, което съставлява допълнителна гаранция и обезпечаване на законосъобразното провеждане на изборите и отразяването на постигнатите действителни изборни резултати. В конкретната хипотеза обаче първоинстанционният съд е открил процедура по общо оспорване и е допуснал съдебно- преброителна експертиза досежно всички 188 броя секционни протоколи и протокола на ОИК – Сливен без да е констатирал наличието на конкретни и относими възражения и твърдения по всеки от тези самостоятелни протоколи – официални документи, които следва при откриване на процедурата по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да са надлежно индивидуализирани, което в случая не било направено. От съществено значение е обстоятелството, че първоинстанционният съд не е съобразил и разпоредбите на чл. 194 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, тъй като не е посочил в определение или в обжалваното съдебно решение дали приема за неистински оспорените официални документи, кой точно от тях е такъв и кой протокол изключва от доказателствения материал по делото. Следва да се има предвид и факта, че три от посочените от съда протоколи на СИК изобщо не са проверявани от страна на назначените вещи лица, поради което възниква въпросът дали те са оборени, дали отразеният от тях резултат е приет за действителен или недействителен и защо. Касационният съдебен състав констатира, че в първоинстанционната жалба на Г. Георгиев са посочени протоколи на 26 броя СИК, които са конкретизирани със съответните им номера, а в жалбата на М. Балъкчиева са вписани общо 35 броя протоколи на СИК /значителна част от тях се припокриват с протоколите, посочени в другата жалба/, досежно които са развити оплаквания за допуснати нарушения. При тези данни следва да се приеме, че в случая е било допустимо откриване на процедура по оспорване само на визираните по- горе и достатъчно индивидуализирани от жалбоподателите протоколи на СИК, които е следвало да бъдат поотделно описани от съда при откриване на процедурата по оспорване и при допускането спрямо тях на преброителна експертиза.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на касационния жалбоподател С. Келеведжиева, релевирано чрез процесуалния й представител адв. Хитова, че в допусната от първостепенния съд преброителна експертиза са назначени вещи лица, за които не се знае с какви специалности са. От текста на постановените от АС – Сливен определения на 07.11.2023г., 08.11.2023г. и 09.11.2023г. е видно, че съдът е допуснал извършването на поисканата от жалбоподателите експертиза, която да се осъществи от един експерт – икономист, който е назначен от съдебния състав и още четири лица, посочени от страните по делото. При това положение не може да се установи, дали е назначена единична експертиза от едно вещо лице, а останалите четири лица са изпълнявали ролята на „наблюдатели“ на новото повторно броене на бюлетините или е назначена разширена петорна експертиза. Ако е налице втората хипотеза, то в този случай първоинстанционният съд е действал при съществено нарушение на императивните изисквания на ГПК във връзка с АПК, тъй като в действащият сега ГПК, който е в сила от 01.03.2008г., не съществува правна възможност страните да посочват вещи лица, които да извършват разширена експертиза. Това не е случайно, защото вещите лица следва да се обективни, безпристрастни и независими, поради което, както страните не могат да сочат съдии и да подбират подходящ съдебен състав, така и не следва да сочат свои вещи лица за изготвяне на съдебни експертизи. Обратното би било допустимо само при представяне на „частна експертиза“, която обаче има съвсем друг характер и доказателствена стойност. В случая действително няма данни какви специални знания притежават посочените от страните четири лица и дали същите са включени в списъка на експертите в съдебния район на Сливен или друг съдебен район, съобразно задължителните изисквания на чл. 395 – чл. 398 от Закона за съдебната власт, чл. 193 ГПК и разпоредбите на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023г./.

Касационният съдебен състав споделя изразеното от представителя на Върховна административна прокуратура становище за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неподписване от всички експерти на представената съдебно- преброителна експертиза. От приложената по делото на л. – 336 – л. 359 от адм. д. № 396/2023г. и приета от съда съдебно-преброителна експертиза е видно, че същата е подписана само от назначения от съда експерт – П. Илчев. Останалите четири лица, които са били посочени от страните, не са положили подписи върху представеното по делото изложение, озаглавено „Заключение на извършена съдебно-преброителна експертиза по адм. дело № 396/20232г., насрочено за 14.11.2023 ч. от 9,30 часа“. С оглед на това настоящият съдебен състав счита за основателно релевираното възражение, че е трябвало да се изяснят причините за неподписването на експертизата и не е следвало да се кредитира от съда неподписаната експертиза. Липсата на четири подписа под визираното заключение отново поставя обоснования въпрос дали всъщност в случая е назначена от съда и изготвена единична или разширена петорна експертиза.

За пълнота на изложението следва да се отрази, че е основателно оплакването на касаторите, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил искането на процесуалния представител на С. Келеведжиева за изслушване на допълнителна експертиза по въпроси относно получените действителни преференции от това лице. В протоколно определение от 14.11.2023г. съдът е оставил без уважение искането за извършване на допълнително експертно заключение, като се е позовал на нормата на чл. 459, ал. 7 ИК. Визираната разпоредба не изключва правната възможност конституираните заинтересовани страни да формулират въпроси към вещите лица и да поискат изслушване на допълнителна експертиза, защото ако се допусне възможност единствено жалбоподателите да поставят задачи на експертизата, то тогава останалите страни в процеса ще бъдат поставени в неравноправно положение при съществено ограничение на принципите, провъзгласени в чл. 7 и чл. 8 АПК, изискващи истинност и равенство на страните в административния процес. Не може да се сподели тезата на ответниците по касационните жалби – М. Балъкчиева и Г. Георгиев, според които искането за допускане на допълнителна експертиза е направено след изтичане на еднодневния срок по чл. 459, ал. 6, изречение второ ИК, доколкото в случая визираният срок не е бил спазен от страна на първостепенния съд, който е приключил съдебното заседание на 07.11.2023г. в 10.30 ч., и е указал на страните най- късно до 10 ч. на 08.11.2023г. да формулират въпроси към експертизата, тоест даден е срок, който е по- кратък от 24 часа. От значение е и обстоятелството, че изчисленият от приетата експертиза нов резултат при повторното броене на бюлетините пряко и негативно се отразява на обявения вече изборен резултат за лицата, заемащи осмо място в листата на ПП „Пряка демокрация“ и четвърто място в листата на КП „БСП за България“, с което непосредствено се засягат техните права и интереси. С оглед на това съдът е следвало при спазване принципа на равенство в съдебния процес да допусне допълнителна експертиза по искане на заинтересованите страни в първоинстанционното производство.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за основателни касационните жалби на С. Келеведжиева и на П. Балтов, тъй като при постановяване на обжалваното съдебно решение са допуснати гореописаните нарушения на съдопроизводствените правила, които в случая са съществени, защото са се отразили на осъществяването на правото на процесуална защита на страните в процеса и са довели до неправилно приложение на материалния закон. Това обстоятелство изисква отмяна на оспорения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора решаващият съдебен състав следва да отстрани визираните нарушения, като открие процедура по оспорване само на тези протоколи на СИК, които са индивидуализирани в първоинстанционните жалби и срещу които са изложени конкретни оплаквания и възражения. При допускане на претендирана от страните експертиза следва само съдът да посочи вещи лица, които да я извършат, с вписване в определението за назначаване на техните специалности и да отрази включването им в съответния списък на вещите лица. При представяне на експертизата следва задължително заключението на вещите лица да е подписано от всички назначени експерти, които реално са я извършили. Следва да бъде дадена процесуална възможност не само на жалбоподателите, а и на всички конституирани страни в процеса да поставят основни и допълнителни задачи за експертизата.

По отношение на касационната жалба, подадена от Общинска избирателна комисия – Сливен касационният съдебен състав счита, че също е ОСНОВАТЕЛНА, тъй като с нея се оспорва решение № 372 от 20.11.2023 г. на АС – Сливен само в частта му за разноските, които имат акцесорен характер спрямо основания правен спор относно законосъобразността на атакувания акт. В случая обжалваното съдебно решение се отменя изцяло, като неправилно постановено, поради което се отменя и частта му, с която в тежест на ОИК – Сливен първоинстанционният съд е възложил разноските по делото.

Предвид изхода на спора и съгласно чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася по разноските в това касационно производство.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 372 от 20.11.2023 г., постановено от Административен съд – Сливен, по адм. д. № 396/2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Сливен с указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото касационно решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.