Лидерът на Възраждане Костадин Костадинов внесе вчера в Народното събрание 590 000 подписа за референдум за запазване на българския лев. Партията очаква той да се проведе заедно с местните избори наесен.
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление забранява произнасяне по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори. Вследствие на това въпросът, под който се събираха гражданските подписи, беше формулиран от „Възраждане“ така: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?“.
Одобреният от правителството план е реално въвеждане на еврото да се случи през 2024 г. Така партията иска не отхвърляне на еврото, а отлагане на датата за въвеждането му.
Според процедурата инициативните комитети за свикване на референдум трябва да съберат най-малко 200 000 подписа на граждани с избирателни права в България. При събрани над 200 000, но под 400 000 подписа, Народното събрание решава дали да се проведе референдум. При над 400 000 подписа, преминали през проверка за автентичност, парламентът по закон трябва да приеме решение за свикване на референдум.
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) прави проверка за автентичност на подписите не по-късно от 45 дни от получаването на подписката, изпратена на ГРАО от председателя на Народното събрание. Това може да се случи, след като президентът Румен Радев свика Народно събраниекъм края на април. Ако ГРАО установи автентичността на над 400 000 подписа, депутатите се задължават в срок до три месеца да насрочат референдум.
Това все още не е достатъчно, за да се да се проведе той. Конституционният съд (КС) има последната дума – ако бъде сезиран, че даден въпрос противоречи на основния закон. Решението на Народното събрание може да бъде оспорено пред КС от президента, правителството, поне 48 народни представители, председателите на върховните съдилища, главния прокурор. КС е длъжен да се произнесе преди датата, за която е насрочен референдумът.
Президентът в срок до един месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя неговата дата. Тя не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание.
