На 31 юли хиляди българи в цялата страна, включително и стотици в Сливен, излязоха на протести и шествия в подкрепа на жестоко нарязаната 18-годишна Дебора от Стара Загора. И издигнаха лозунга „Нито една повече“.
Криминалният случай беше коментиран надълго и нашироко от политиците. Депутатите прекъснаха ваканцията си и в един ден ударно приеха законови промени с мотива да спрат домашното насилие.
Само две седмици по-късно – на 14 август в Нова Загора 17-годишно момиче беше заклано от мъжа, с който съжителствало. За фаталния случай на домашно насилие съобщиха от прокуратурата на 16 август.
Днес е 18 август и трети ден вече няма и помен от справедливия гняв от случая с Дебора. Която, слава Богу, е жива. А момичето от Нова Загора не е. И няма значение дали е циганка и дали живее в квартал „Шести“.
Или това е пореден пример на налаганите през последните години у нас двойни стандарти и лицемерие по всяка тема?! И разделяне на хората на добри и лоши според това дали са „наши“ или „ваши“. И спекулация с мъката и трагедиите за обслужване на други цели.
Какъвто и да е отговорът, резултатът е един – заклано момиче има, гняв и протести няма.
Защо? Мина ни възмущението? Решихме въпроса с домашното насилие? Не е добре да се чуват викове „Оставка“? Убийството на Алексей Петров е по-важно? Или чакаме указания?
Между другото, мярката за неотклонение на задържания ще се гледа днес от 14:30 ч. в Окръжен съд – Сливен.
Мирослав Велчев
