Българската православна църква днес празнува Рождество на свети Йоан, Предтеча и Кръстител Господен.
Божият архангел Гавраил казал на св. Захария: „Жена ти Елисавета ще ти роди син… и мнозина ще се зарадват“. Когато настъпило времето, св. Елисавета родила обещания син (6 месеца преди раждането на Иисус Христос).
На осмия ден трябвало да кръстят младенеца. Майка му рекла: „Да се нарече Йоан!“. И всички онемели от учудване, защото трябвало да носи името на някой роднина или на бащата, а в родата нямало такова име.
Св.Захарий (който бил юдейски свещеник) написал: „Йоан му е името“. След това възхвалил Бога и пророкувал: „Ти, младенецо, ще се наречеш пророк на всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете“.
Когато по заповед на цар Ирод избивали младенците във Витлеем, Елисавета се укрила с Йоан в пустинна планинска пещера. Когато родителите на Йоан починали, той израснал в пустинята, закрилян от Бога.
Явил се пред хората като Христов Предтеча, за да прокара пътя на неговото учение. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на река Йордан.
Еньовден е и български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. Празникът съвпада с лятното слънцестоене и затова много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата. Народът казва: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила.
