На 14 февруари много хора в България отбелязват Трифон Зарезан и свети Валентин.
Трифон Зарезан е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите в цяла България. По традиция рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Готви и кокошка, която се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С торбата на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. После следва ритуалът по избиране на „Царят на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.
Свети Валентин е католически празник. На тази дата влюбените изразяват чувствата си един към друг, като си подаряват поздравителни картички, бонбони, сърчица, цветя. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живели през 3-и век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания – т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон.
Днес Православната църква чества успението на свети Кирил. Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.
Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.
На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.
В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски“.
