На 17 септември Българската православна църква отбелязва празника на мъчениците Вяра, Надежда, Любов и майка им София. На тях са наречени основните християнски добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.
През втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот оправдала напълно името си, което означава „премъдрост“. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела.
София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Иисус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при него. Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Иисус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.
Когато майката с трите си дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Привиквайки сестрите поред, Адриан ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда – на 10 и Любов – на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко: хвърляли ги върху гореща желязна решетка, в нажежена пещ, в котел с кипяща смола, но Господ със Своята невидима сила ги пазел. Най-малката привързали към колело и я разпъвали и били с тояги, докато тялото й се превърнало в кървяща рана. Земята се напоила с кръв.
Трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновено мъжество и през цялото време убеждавала момичетата да понесат мъченията в името на Небесния жених. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край.
За да продължи душевните страдания на света София, императорът й разрешил да вземе телата на дъщерите си. Майката ги взела и ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая в това състояние предала душата си на Господа, убедена че отива при дъщерите си.
Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало през 126 г.
Христовата църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.
Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Имен ден празнуват: София, Вяра, Надежда, Любов и производните им имена.
