Доц. д-р Валери Гелев е началник на Клиниката по кардиология на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда” и председател на Дружеството по интервенционална кардиология. Специалистът извършва всички диагностични, инвазивни и терапевтични процедури за навременно установяване и лечение на сърдечносъдовите заболявания. От 2015 г. всеки месец дава по една седмица денонощно дежурство в МБАЛ „Хаджи Димитър“ – Сливен.
– Доц. д-р Гелев, има ли сезон на инфарктите?
– Инфарктите имат цикличност, която наричаме циркален ритъм. Но няма ясно изразени месеци, в които да преобладават. Най-често се случват в ранните сутрешни часове. Тогава в организма се освобождават множество хормони, активира се нервната система и вероятно това е свързано с по-висока честота на инфарктите в тази част на денонощието.
– Дълги години страната ни е на водещо място в сърдечносъдовите заболявания. Преодолява ли се тази тревожна позиция?
– За съжаление не. В икономически развитите страни като че ли се пречупва тази крива за нарастване на сърдечносъдовата смъртност. Ние още не сме стигнали това ниво. Но се направи много в контекста на световните постижения при лечението на сърдечносъдовите заболявания. С въвеждането на медикаменти, процедури, поведение към болните, редуцираме смъртността от сърдечносъдови заболявания с около 80 процента. В България се направиха много неща, но темпът на нарастване на сърдечносъдовите заболявания е висок, а в същото време медицинските услуги не достигат напредъка, който се случва в развитите страни. По отношение на сърдечносъдовите заболявания и на острия миокарден инфаркт след 2007 г. развихме мрежа от катетеризационни лаборатории, една от които е в сливенската МБАЛ „Хаджи Димитър“. Те покриват над 90 процента лечението на миокарден инфаркт с ST – елевация. Това е специфичен миокарден инфаркт, за който е много важно пациентите да получат бързо и ранно лечение – възстановяване на кръвотока в засегнатия съд от сърцето. С тези мерки смъртността от миокарден инфаркт е значително намаляла до приемливи стойности. Има много работа по превенцията в различните й прояви. Първична е, когато при пациенти с високо кръвно налягане, захарен диабет, тютюнопушене, повишен холестерол започнем да лекуваме тези рискови фактори. За вторична говорим, когато пациентът вече е имал инцидент и контролът на тези рискови фактори води до значителна редукция на следващи инциденти. В тази посока има доста неща да свършим като лекари специалисти, като организация на здравната помощ и като население, което трябва да бъде образовано, за да промени съзнанието и мисленето си за тези проблеми.
– Как да пазим сърцето? Не можем да се изолираме от тревоги, от дразнители, да заключим емоциите си.
– Не можем да се изолираме, те имат значение и не са основен рисков фактор. Трябва да знаем главните рискови фактори и да ги контролираме. Да открием дали ги притежаваме, защото над половината от населението има високо кръвно налягане и то трябва да бъде диагностицирано, лекувано и контролирано. Трябва да знаем какви са стойностите на холестерола, на кръвната захар и ако са високи, да се предприемат съответни мерки. Тютюнопушенето е нещо, което зависи от личната воля.
– Възможно ли е в МБАЛ „Хаджи Димитър“ да прилагате иновативните технологии и процедури на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“?
– Не е необходимо специално да ги прилагаме аз и колегите, които идват тук. Постоянният екип на болницата е достатъчно опитен. Д-р Орлин Радев, който е началник на Отделението по инвазивна кардиология, е отличен специалист. В звеното има необходимата апаратура да се третират пациентите в пълен обем и по необходимия начин. Има един много малък сегмент от комплексни лезии, които се поемат единствено в заведения с кардиохирургия и това е изискване на здравната каса. Иначе и без специалистите отвън тук се прави всичко необходимо за пациентите.
– Може ли едно внезапно пробождане отляво да е сигнал за сериозен сърдечен проблем?
– Би могло, но е по-малко вероятно. Нас ни смущава повече болката зад гръдната кост, която се явява при физически усилия или в покой в продължение на 5-10-15 минути, може да има излъчване към ръката или към челюстта. Ако има такова оплакване, проблемът трябва да се адресира. Това означава да се потърси лекар, да се направи кардиограма и ако е необходимо, да се предприеме действие по спешност или в планов порядък.
– Често с такива симптоми идва паниката на пациента и неговите близки. А една неадекватно и забавено поведение отнема от времето на лекаря за действие. Вашият съвет?
– При инфаркт, особено при промени в кардиограмата, които налагат веднага да бъде извършена коронарография, процедурата има 3 фази. Първата е най-дългата в цял свят, това е вземането на решение от самия болен веднага след симптоматиката да потърси медицинска помощ. Това е времето, което трябва да бъде скъсено. Необходимо е заедно да работим за убеждението, че това нещичко не трябва да се отлага. Този период от появата на оплакването до вземането на решение за жалост е опасно дълъг, а първите 6 часа са най-ефективни за терапията, с която можем да помогнем на болния и дори да заличим напълно последиците от инфаркта. Следващата фаза като че ли има добра организация – идването на болния до медицински специалист, правенето на кардиограма и придвижването до болница с катетеризационна, каквито в България има достатъчно. С това влизаме във всички европейски рамки и препоръки. Третият етап е, след като пристигне в заведението, за по-малко от час болният да бъде третиран. Изискването е да има на разположение екип, който по всяко време на денонощието да се събере за няколко минути и да осъществи процедурата. В този смисъл е голямата крачка, която направи МБАЛ „Хаджи Димитър“ с откриването на Специализирано спешно отделение с кардиологичен и мозъчносъдов център. Но отново подчертавам – изключително важна е бързата реакция на болния и на близките. При инфаркт златните часове са от началото на симптомите до шестия час.
