Медали от световни и европейски първенства за юноши и класирания в топ 10 на световни и европейски първенства за мъже: това стои във визитката на един от най-добрите български щангисти – Васил Маринов. По странни стечения на обстоятелствата обаче националният състезател не е допуснат да тренира в общинската зала по вдигане на тежести в родния си град Сливен.
В ексклузивно интервю за Actualno.com Васил Маринов разказа, че в началото на годината е решил да смени клуба и треньора си, което е довело до изгонване от залата, в която тренира. Маринов първо започва кариерата си в клуб „Христо Бъчваров“ при Пламен Братойчев. Впоследствие преминава в клуб „Стоте войводи“ при Станимир Колев.
Преди няколко месеца Маринов преминава в клуб „Атлас“, а неговият предишен треньор Станимир Колев го гони от общинската зала в Сливен. Васил Маринов и новият му треньор Севдалин Минчев правят опити да се завърнат в залата чрез молби до общината, но тя стои безучастна по казуса със странни аргументи. А доводът на Колев да изгони Маринов е това, че е бил афектиран от неговото напускане.
„Намирам се в залата по вдигане на тежести на ОУ „Панайот Хитов“ в гр. Сливен. Причината, поради която ме намирате тук, е тази, че нашият клуб „Атлас“ не е добре дошъл в общинската зала по вдигане на тежести. Преди 8-9 месеца реших да продължа по пътя си като състезател и да сменя треньора и клуба си. Предишният ми треньор реши, че трябва да ме изгони от залата, защото не тренирам при него“, сподели Маринов в интервю за Actualno.
„Много пъти сме подавали документи до община Сливен, но отговор – никакъв. Последните 1-2 месеца направихме нови искания за общинско помещение, но отговорите бяха, че ние нямаме оборудване и че няма свободни часове за трениране в залата за вдигане на тежести. Мисля, че виждате и сами, че имаме нужното оборудване.“
„Като национален състезател аз трябва да имам право да се подготвям и да се състезавам във всяка една зала във всеки един град. Но те така решиха и така се случи. Преди 2-3 седмици имахме разговор с бившия ми треньор и го попитахме защо се стигна дотук, защо ни е изгонил. Неговите думи бяха, че той бил афектиран и затова се е случило така.“
„Единственото решение е помощ от община Сливен, но те стоят безучастни, но мисля, че всичко се случва за добро. Доста ми е трудно. Преди 5-6 месеца бях изгубил хъса си за тренировки и не виждах изход от тази ситуация. Все пак в сегашните условия треньорът винаги ми помага, да не падам психически, защото паднеш ли психически, заминава всичко“, добави още Васил Маринов, който се подготвя за последното си Европейско първенство за юноши до 23 г., както и за Световното първенство за мъже в Бахрейн в края на годината.
„С тренировките се справяме, въпреки че тренираме по един път на ден. Подготовката минава доста добре за дадените условия, които имаме. Имах доста проблеми с контузии, с финансирането, с възстановяването и ми беше доста трудно. Трябваше да превъзмогна себе си и да направя нещо, за да не изложа себе си най-вече. Най-голямото предизвикателство е самата подготовка.“
„Преди 2-3 години може би нямахме финансиране във федерацията, но все пак имахме централизирана подготовка за дадено състезание, докато в момента това го нямаме. Готвим се по домовете си. Мисля, че за един професионален състезател, който се готви за европейски и световни първенства, трябва да има централизирана подготовка. И е доста трудно да го няма това нещо. Решението на проблемите е всяко действие на федерацията да минава със съгласието на Управителния съвет. И също така трябва да има треньорски съвет, който да избира състезатели за дадено първенство и да търси развитие в тях“, смята Маринов.
„Уверен съм, че можем да участваме на Световното първенство. Но пак го казвам: ние нямаме централизирана подготовка за това първенство, нямаме възстановяване. Хъсът от самата подготовка го няма, не е на 100 процента. Понякога имам съмнения. Казвам си: „Ако отида, какво правя там?“. Нямам идея къде са средствата за централизирана подготовка, не са похарчени целево.“
„Доходът ми е предимно от семейството, от приятели. Работил съм и по морето, помагал съм на мои приятели. Така съм изкарвал дребни пари, за да мога да се издържам по някакъв начин. Иначе от Федерацията по вдигане на тежести – минус. Не получавам заплата от федерацията. Това не е само за мен, а за абсолютно всеки един национален състезател от федерацията. Никой от тях не получава доходи, а някои имат да изхранват семейства. Трябва да настъпи пълна промяна в тази федерация. Власт и лично отношение – това стои зад скандалите във федерацията“, коментира още Васил Маринов.
„Отговорността да представлявам България е много голяма. Винаги си представям как съм на стълбичката. Никога не е било окей за мен да се изложа на някое състезание, защото така излагам и България. Ние сме спорт с огромни традиции. Ако се върнем назад, всички състезатели си имаме идоли, които са от предишни години. И искаме да подражаваме на тях и защо не да бъдем и по-добри от тях и да оставим нещо след нас.“
„Абсолютно вярвам, че мога да стигна до медалите на големи първенства за мъже. Досега съвсем малко не ми е достигало до медала. Гледам да правя нещата ред по ред. Първо е Европейското за юноши, после е Световното за мъже. Занапред идват и още много големи състезания и мисля да дам най-доброто от себе си, въпреки всеки един проблем, който съм срещал през годините.“
„Имах амбиции да участвам на Олимпийските игри в Париж, но явно така е трябвало да стане. Имам доста голяма мотивация за следващите олимпийски игри и мисля да бъда там. Трудно, но не и невъзможно – дори и в тези условия. В момента може би наистина не виждам светлина в тунела, но все пак трябва да бъдем мотивирани и да вярваме, че ще се случват добри неща“, завърши Маринов.
