Излезе книга за Карапчански с подкрепата на общинския фонд „Култура“

Поредната книга, появата на която е подпомогната от Общинския фонд „Култура“ в Сливен, излезе от печат. „Път през голямата игра“ е книга-анкета с изтъкнатия ни съгражданин Димитър Карапчански.
Димитър Здравков Карапчански (30.04.1947 г. – 06. 03. 2021 г.) – строителен инженер, шахматен треньор и съдия, колекционер на шахматна литература, републикански шампион по кореспондентен шах (1981), по практически шах (1986), олимпийски вицешампион по кореспондентен шах с отбора на България (1976), международен майстор по кореспондентен шах, победител в различни турнири – това и още много неща е нашият съгражданин, напуснал ни преждевременно през миналата година.
В книгата Карапчански разказва за житейския си път, който, при всичките си криволици, винаги е бил свързан с шахматната игра. Към интервютата, авторката Йорданка Раданчева е добавила впечатленията на приятели и специалисти – не толкова за човека, колкото за шахматиста Димитър Карапчански, такъв, какъвто са го видели в отделни моменти на неговата спортна биография. А той самият е добавил нещо ценно за млади и по-възрастни – съвети към начинаещите любители на древната игра. Така, книгата придобива истинската си стойност и предназначение – да служи не само като пример за последователно преследвана и достигната цел, но и като напътствие. Такъв поне е първоначалният замисъл. И както пише авторката, „Несъмнена истина е, че животът на събеседника ми в тази книга-анкета е белязан от чернобелите фигури – на пръв поглед ограничени в 64 квадратчета, а в действителност с неизброими възможности и необятно поле за действие. Така, както е с живота на всеки човек – уж предопределен от редица дадености, но със свободата да го преустрои и подреди според собствената си воля (ако я има). Струва ми се че опитът, споделен от Димитър Карапчански – житейски и натрупан за седемдесет години пред шахматната дъска, ще е интересен, а и полезен за младите шахматисти и всички, които се интересуват от играта. Защото, както някой някъде е казал, „шахът, както и любовта, е заразен във всяка възраст“.