Образованието и професионалният път на Петър Велков са свързани с управление на кризи, математически модели, изследвания, анализи на здравна система, статистически модели и епидемиология, които са ключови за управлението и на настоящата здравна криза. Занимава се с медицинска статистика, като от началото на пандемията извършва анализи от статистическа и епидемиологична гледна точка на разпространението на вируса у нас. Има личен опит на първа линия като доброволец във ВМА и Столично РЗИ, където организира и ръководи работата на доброволците през първата вълна у нас.
Г-н Велков, намираме се на прага на нова COVID вълна и много хора отново се замислят за ваксинация? Според статистиката, какви са ползите от ваксините?
Ако направим справка за усложненията за всички разболели се ваксинирани и неваксинирани в България, сравнено със самите групи през най-актуалните данни в България – за месец юни 2022 г., то ще видим, че над 5 пъти по-малко хора като процент от групата на ваксинираните (от разболелите се изобщо), спрямо групата на неваксинираните болни стигат до интензивното. Това са едва 4 от 2991 (или 0,13%) разболели се ваксинирани, които са стигнали до интензивното. Близо 10 пъти по-малко като процент е смъртността сред разболелите се ваксинирани спрямо неваксинираните – едва 0,20% леталитет сред ваксинираните и 1,93% при неваксинираните. В абсолютни стойности 15 пъти повече души са загубили живота си в групата на неваксинираните. 1,7 пъти е по-малко като процент хора от групата на ваксинираните, които са се разболели, попадат в болница в сравнено с групата на неваксинираните разболели. Като абсолютни бройки – 3 пъти повече неваксинирани стигат до болница.
Тези сравнения са много показателни, защото се сравняват процента хоспитализирани, тежки случаи и смърт в самите групи, т.е. от всички разболели се от едната и другата група и какво се случва с тях.
Ваксините, дори толкова месеци след тяхната употреба, въпреки хилядите фиктивни ваксинации у нас, въпреки смешно ниския процент бустер, те все още вършат впечатляваща работа. Ако получим данни с тези с бустер, то картинката ще е още по-категорична.
Затова аз бих препоръчал поставянето на трета доза, която вече не е много редно да се казва бустер, тъй като отдавна голяма част от учените обясниха, че основният курс е от 3 дози, а не от 2. Бих препоръчал и 4-та доза, реално първи бустер, ако сте над 50 години и/или имате хронични заболявания, и/или ако все още „официално“ не знаете, че сте карали заболяването, за да намалите риска изобщо да се срещнете с този коварен вирус, носещ риск за множество дългосрочни проблеми, дори и при леко боледуване. И знайте, че ако сте с две дози, то все едно не сте завършили своята пълна основна ваксинация.
Споменахте множество дългосрочни проблеми, причинени от COVID. Какви са постковид симптомите и до колко са опасни?
Това е едно от най-проблематичните места, свързани COVID пандемията за мен. Данните от редица изследвания показват ужасяващи увреждания върху почти всички важни органи, като най-опасни са тези върху мозъка, сърцето и като цяло нервната система.
Непрекъснатото говорене, че дори и да изкараме вируса, то поне е леко, доста сваля „гарда“ и мотивацията на хората да спазват елементарни мерки като маската. Данните показват, че дори при леко (а понякога и безсимптомно) протичане, уврежданията са много сериозни. При сегашните данни имаме от 4% до 30%-40% от преболедувалите (зависи от популацията и как са изкарали заболяването) да имат дългосрочни последствия. Говорим за милиони хора по света.
Изследванията показват, че всяко следващото преболедуване при неваксинирани, не само не увеличава тяхната защита качествено, а напротив увеличава риска от по-тежко протичане, рискът се натрупва и влияе за всяко следващо боледуване от всеки вирус, който ще срещнем, не само то COVID.
И нещо много важно – доказано е вече в различни верифицирани проучвания, че средно около 50% се намалява дългото протичане на COVID и увреждания, които той може да причини, ако си ваксиниран, а при смърт и тежки случаи разликата е в няколко пъти.
Какво показват данните за маските. Предпазват ли те и трябва ли да се носят?
Има налични стотици метаанализи в реномирани научни списания, базирани на хиляди проучвания, преминали партньорска проверка за достоверност, които доказват нещо, известно за науката от сто години, а именно – маските са едни от малкото неща, които имаме като инструмент при превенция срещу болестите. Това е за мен е най-силният нефармацевтичен инструмент, който имаме за борба с вируса. Безапелационно доказано с данните.
Маските, правилно поставени и колкото е възможно по-висок клас, ни помагат, като намаляват разпространението на вируса между 20 и 60%, в зависимост от типа маска, процента от хора, които я носят, варианта на вируса и т.н. Също така ако носите маски, редуцирате количество вирусен товар, което ще попадне във вашия организъм, а това е едно от най-ключовите предпоставка за това, как ще протече заболяването при вас.
Материалът е част от серия публикации в рамките на инициатива „Ти решаваш“, обединяваща лекари, вирусолози, имунолози, общопрактикуващи специалисти, учени, преподаватели и други специалисти в общо усилие да се предоставя вярна и правдива информация относно развитието на COVID пандемията, методите за предпазване, последствията от прекараната болест и други теми, които биха помогнали за вземане на истински информирано решение. Инициативата напълно уважава правото на всеки човек сам да се информира и сам да вземе важното решение дали да си постави ваксина или не, като единствено ще предоставя надеждна, проверена и научна информация.
„Ти решаваш“ е инициатива на БЧК, по програма „Дейности в отговор на COVID-19 в България”, финансирана от Американската агенция за международно развитие (USAID) чрез Глобалния апел на Международната Федерация на Дружествата на Червения кръст и Червения полумесец.
