8 март си прилича с 14 февруари. По лицемерните демонстрации на отношение към жените и любовта само в определени дни от годината.
И докато днес ще бъдат казани много думи за дамите, аз ще напиша за една Жена с голямо Ж и Българка с голямо Б. Която се изправи срещу държавата в на пръв поглед безумен, но успешен опит да защити прехраната на семейството си, да даде пример на децата си и да опази една стара традиция.
В дните около Коледа и Нова година българите доскоро бяха свикнали масово да колят прасета. За някои това беше ритуал, за втори диващина, а за трети просто необходимост. През 2019 г. обаче бе направен сериозен опит тази практика да бъде преустановена. Поводът – обявяването на Африканска чума по свинете.
Спорове за нея има и до днес. Едни са категорични, че е имало такава болест. Други виждат в станалото повод и поредна стъпка от плана на Новия световен ред, която да направи хората зависими от търговските вериги и доставките на храни.
Няколко месеца по-късно дойде и коронавирусът и АЧС изчезна за дълго от фокуса на общественото внимание. Но през лятото на 2019 г. това беше темата номер едно.
В Сливенско имаше блокада в село Крушаре, на пътя към магистралата. Сред хората на протеста се бяха събрали всякакви – и мераклии за политическа кариера (някои впоследствие реализираха тези си амбиции) и близки до властта фермери, и случайно попаднали. Сред всичките обаче се открои една фина жена – Красимира Лефтерова.
Досущ като в приказката, тя се оказа собственичка на три прасенца, които искаше да запази. И, за изненада на мнозина, успя. С цената на много нерви, усилия и няколко съдебни дела. Те се влачиха до миналата година, но в крайна сметка приключиха в полза на Красимира.
Нейната история е повече от показателна и е пример за това как човек може да застане срещу наглед всесилната държавна машина. И не само да се опълчи, но и да удържи победа. И да даде пример както на другите, така и на най-важните хора в живота – на децата си.
В месеците преди обявяването на чума по свинете Красимира на два пъти прави постъпки пред Областна дирекция по безопасност на храните да регистрира нейните животни. „Аз самата искам да има ред и не съм против правилата за биосигурност. В крайна сметка това месо го ядат децата ми, а те са ми най-свидните“ – казва жената. Получава отказ с аргумента, че законът не изисква подобна регистрация за стопанства с до 5 домашни свине, каквото е и нейното.
След като Красимира не убива доброволно прасетата си, в нейния дом в село Бозаджии се изсипват служители на БАБХ и полицаи. Те обаче така и не успяват да представят необходимите документи, които да убедят упоритата жена, че трябва да заколи животните.
„Прасетата си бяха напълно здрави и това го виждаха всички. В крайна сметка аз ги запазих. До Коледа, когато бяха заклани, каквото беше и тяхното предназначение“ – казва Лефтерова.
Заради нейното непокорство БАБХ и налага глоба в размер на 500 лева. Тя обаче я обжалва в съда и в крайна сметка през 2022 година спечели делото.
„Въпросът не беше в парите. А в принципа и в примера, който трябва да даваме на децата си. Аз не бях извършила нищо нередно, за да бъда глобявана. Напротив, техните действия бяха изцяло неправомерни. Именно това беше и смисълът на моята борба – да възтържествува справедливостта. И до покажа на хората, че трябва да се борят и че могат да имат успех, макар това да изглежда невероятно. Без значение какво ми е струвало на мен всичко това“ – споделя Красимира Лефтерова.
Държавата обаче така и не искаше да прости не непокорната бунтарка. И дори по време на делото, преди едно от заседанията на първа инстанация, в дома и пристигнаха служители на ОДБХ, придружени от полицаи. Те за пореден път настояваха да им предаде трите прасета. И отново получиха категоричен отказ. В съда защитата на Лефтерова представи всички необходими документи, че БАБХ не може да извършва изследвания и да доказава АЧС. Магистратите не само се съгласиха с това становище, но и в мотивите си посочиха, че по думите на разпитаните по делото инспектори в с. Бозаджии не е имало регистрирани болни животни.
Така Красимира спечели. А съдбата на трите прасенца, които станаха по близо 200 килограма, така или иначе беше предрешена. Те бяха заклани през зимата и изпълниха първоначалното си предназначение – да послужат за храна на нейното семейство. Самата тя не капитализира победата си – житейска, съдебна и административна, и днес не е в нито в политиката, нито по банките на Народното събрание, а работи в сливенска банка.
Но даде на децата си, и не само на тях, пример, който е много по-ценен от всичкото злато на света. И най-малкото, което Красимира заслужава в днешния 8 март, са тези редове.
Мирослав Велчев
