Търговците нямат място в Божия дом
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).
На празника Пасха в Йерусалим евреите от близки и далечни земи, идващи на поклонение, са били задължени да дадат лептата си за храма, принасяйки като жертвоприношение в името на Бога нещо ценно, обикновено агне. Поклонниците ползвали услугите на сарафите, обменящи нееврейски пари, които не се приемат като дарение, и на продавачите на жертвени животни и всички необходими атрибути за жертвоприношението. Те били разположени на специални пейки при подходите към храма. Всичко това на практика превръщало преддверието на Божия дом в пазар, понеже там се продават и вещи, нямащи нищо общо с жертвените ритуали.
Една от версиите за задържането и процеса срещу Иисус е свързана именно с неговите действия по изгонването на среброменителите и продавачите на гълъби от храма.
Евангелията предават, че след влизането в Йерусалим, Иисус отива направо в храма и виждайки на площадката пред него търговците, ги гони оттам, прекатурвайки масите на среброменителите и столовете на ония, които продават гълъби, казвайки им: „Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп, разбойници!“
Проклеването на смокинята – духовното безплодие на юдеите
На Велики Понеделник Църквата отбелязва и проклеването на смокиновото дърво (Мат. 21:18-20). В евангелския текст това събитие се случва на следващия ден след входа Господен в Йерусалим (Мат. 21:18 и Марк. 11:12). По тази причина се отбелязва в Литургията на Велики Понеделник.
Колко неразбираеми на пръв поглед са тези събития. За какво е била прокълната смоковницата, когато „още не беше време за смокини“ (Мк. 11:13)? Но такива постъпки на Спасителя се оказват пълни със символично и духовно значение.
Според Стария Завет, на смокините се приписвала целебна сила. Считало се, че „пласт от смокини“ премахва циреи (вж. Ис. 38:21). Смоковницата принадлежала към числото на седемте растения и продукти, символизиращи богатството на обетованата земя. Смоковници засаждали в лозята, лозата да обвие ствола на дървото. Изразът „да живееш под лозата и смоковницата“ означавал мир и благосъстояние.
Но освен природни свойства, смоковницата имала още и символично значение. За учителите на Израил, равините, тя станала символ на мъдростта. Иудейският мъдрец обещава плодове от закона Мойсеев „по всяко време“. Когато пък Христос през април се приближил към смоковница да търси плодове, Той не намерил нищо. Символично – Той не намерил този добър плод, който обещавали равините „по всяко време“. И в противовес на техните претенции за максимална мъдрост Господ заявил: „Да няма плод от тебе вовеки“ (Мат. 21:19).
Смоковницата тозчас изсъхнала до корен (вж. Мат. 21:20; Мк. 11:20). Станало конкретно, очевидно за околните, чудо. Но в същото време станало и чудо символично.
Заедно с изгонването на търговците от храма, този момент е още едно доказателство за Божествения произход и сила на Христос, както и е откровение за Божия съд, който тегне над неповярвалите иудеи. Смокиновото дърво изобразява израилското духовно безплодие, което е следствие на отказа на иудеите да разпознаят и приемат Христа и Неговото учение. Проклеването на смокиновото дърво е символичен акт. Значението му не бива да бъде забравяно от никое поколение. На Страшния Съд Христовото отсъждане върху невярващите, маловерните, неразкаялите се и нелюбящите ще бъде решително и последно. Този момент ясно показва, че формалното християнство е не само неадекватно, но е достойно за презрение и недостойно за Божието Царство. Истинската християнска вяра е динамична и плодотворна. Тя изпълва човешкото същество и предизвиква промяна. Изживявайки истинската и неподправена вяра, християнинът осъзнава факта, че вече е Небесен „гражданин“. Затова и начинът му на мислене, усещанията му, действията му и цялото му същество трябва да отразяват тази осъзната реалност. И тези, които са Христови, трябва да живеят с Духа;
„А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23. кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.“ (Гал. 5:22-25).
Йосиф, син на Яков – предобраз на Христос
На Велики Понеделник честваме паметта на патриарха Йосиф, син на Яков. Историята на Йосиф е разказана в края на книга „Битие“ (вж. Бит. 37-50). Заради изключителните му качества и забележителен живот, нашата традиция представя Йосиф като предобраз на Христа. Историята на Йосиф показва мистерията на Божието Провидение, на Божието обещание и изкупление. Чист, благочестив и праведен, неговият живот е пример за силата на Божията любов и обещание. Урокът, който трябва да научим от живота на Йосиф, е, че той носи крайното изкупление, предизвикано от смъртта и Възкресението на Христос. Този урок е събран в думите на Йосиф към братята му, които го бяха предали:
„19. Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.
20. Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;
21. затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.“ (Бит.50:19-21)
Почитането на благородния, благословения и светия Йосиф ни напомня, че във великите събития на Стария Завет, Църквата открива истината на Новия Завет. /standartnews.com/
