62 специалисти по здравни грижи и 20 студенти от специалност „Медицинска сестра” към медицинския филиал на Варненския университет в Сливен взеха участие в обучение на тема: „Организация на кръвопреливането. Ролята на специалистите по здравни грижи в подготовката и провеждането. Поведение при настъпили нежелани реакции и усложнения”. Форумът се проведе на 26.02.2024 г. в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” Сливен. Лектор на курса за продължаващо обучение беше д-р Рая Ралева – началник на Отделението по трансфузионна хематология в болницата.
Тя представи исторически данни за кръвопреливането в Европа и България. Запозна курсистите със съвременните аспекти на кръвопреливането и промените в имунната система на реципиента, които имат значение при последващи трансфузии на кръвни съставки и бременност. Д-р Ралева запозна участниците с възможните рискове при кръвопреливане – инфекциозен и неинфекциозен, имунологичен и неимунологичен. Специалистът обърна внимание на нормативното определение за спешно състояние и диагностичния минимум при различните нива на спешност. Последваха насоки за разграничаване на отговорностите на медицинската сестра и задълженията на лекаря в процеса на подготовката и протичането на хемотрансфузиите.
Специалистите по здравни грижи бяха запознати с правата на реципиентите и значението на информираното съгласие за кръвопреливане. Посочени бяха четирите нормативни забрани, свързани с кръвопреливането. Припомнени бяха правилата при определяне на кръвни групи в отделенията и източниците на грешки. Подчерта се необходимостта от СОП за кръвопреливане при обучението на всяка сестра.
Д-р Ралева акцентира върху правилно попълнената документация. Изброи задълженията на медицинската сестра при усложнения по време на трансфузии на кръвни съставки. Наблегна на разграничаването на видовете реакции при кръвопреливане – ранни и забавени, с малка и голяма клинична значимост. Хемолиза – разпознаване на клиничните симптоми.
Лекторът направи сравнение между използването на кръвопреливането като лечебен метод в страните от Европа и България и липсата на организационни възможности за автохемотрансфузия в нашата страна.
Обучението завърши с обсъждане на възникналите въпроси и изпитен тест. Курсът е кредитиран по ЕКС на БАПЗГ.
Тя представи исторически данни за кръвопреливането в Европа и България. Запозна курсистите със съвременните аспекти на кръвопреливането и промените в имунната система на реципиента, които имат значение при последващи трансфузии на кръвни съставки и бременност. Д-р Ралева запозна участниците с възможните рискове при кръвопреливане – инфекциозен и неинфекциозен, имунологичен и неимунологичен. Специалистът обърна внимание на нормативното определение за спешно състояние и диагностичния минимум при различните нива на спешност. Последваха насоки за разграничаване на отговорностите на медицинската сестра и задълженията на лекаря в процеса на подготовката и протичането на хемотрансфузиите.
Специалистите по здравни грижи бяха запознати с правата на реципиентите и значението на информираното съгласие за кръвопреливане. Посочени бяха четирите нормативни забрани, свързани с кръвопреливането. Припомнени бяха правилата при определяне на кръвни групи в отделенията и източниците на грешки. Подчерта се необходимостта от СОП за кръвопреливане при обучението на всяка сестра.
Д-р Ралева акцентира върху правилно попълнената документация. Изброи задълженията на медицинската сестра при усложнения по време на трансфузии на кръвни съставки. Наблегна на разграничаването на видовете реакции при кръвопреливане – ранни и забавени, с малка и голяма клинична значимост. Хемолиза – разпознаване на клиничните симптоми.
Лекторът направи сравнение между използването на кръвопреливането като лечебен метод в страните от Европа и България и липсата на организационни възможности за автохемотрансфузия в нашата страна.
Обучението завърши с обсъждане на възникналите въпроси и изпитен тест. Курсът е кредитиран по ЕКС на БАПЗГ.
