Еврозоната обърка предишните прогнози и отбеляза свиване за две последователни тримесечия, показаха данни от четвъртък, като енергийните шокове, войната в Украйна, инфлацията и затягането на паричната политика пресякоха инерцията на растежа през зимата, пише „Политико“.
Данните показаха, че валутната зона от 20 държави не е успяла да избегне рецесията – макар и много плитка за момента, което направи чувството на оптимизъм на политиците относно икономическата устойчивост на еврозоната към подобни предизвикателства, да изглежда преждевременно.
БВП на еврозоната се е свил с 0,1% през първите три месеца на 2023 г., според ревизираните данни на Евростат, статистическата служба на ЕС. Новините се влошиха от преразглеждането на последното тримесечие на 2022 г. — до свиване от 0,1 процента, след като преди това прогнозата беше за 0 процента. Рецесията се определя като две последователни тримесечия на свиване на БВП.
Цифрите затрудняват разчетите на правителствата, борещи се с кризата на разходите за живот в Европа, предизвикана от инвазията на Русия и произтичащите от това рязко нарастващи цени на енергията, както и силния натиск върху Европейската централна банка, която се ангажира с безпрецедентни увеличения на лихвените проценти, за да се опита да овладее рекордната инфлация .
Данните са по-лоши от предишните сигнали. Бързите прогнози, публикувани през април, предполагаха растеж от 0,1 процента в еврозоната за първото тримесечие на годината. Корекцията надолу следва данни от Германия, най-голямата икономика в еврозоната, показваща, че тя също се е свила за второ поредно тримесечие и е изпаднала в рецесия.
Общо осем страни от ЕС са отчели спад на БВП през първите три месеца на годината, като при Ирландия той е най-голям – 4,6 процента, поради спад в износа от мултинационалните компании. Литва, Холандия, Естония, Малта, Унгария и Гърция отчитат спад на БВП.
Положително е, че заетостта в еврозоната продължи да се увеличава с 0,6% през първото тримесечие на тази година спрямо 0,3% през предходното тримесечие.
Управителният съвет на ЕЦБ следва да се събере, за да определи лихвените проценти на 15 юни.
Банката иска да продължи да повишава лихвите до „достатъчно рестриктивни нива“, за да върне инфлацията до целта си от 2% в средносрочен план, каза президентът на ЕЦБ Кристин Лагард пред членове на Европейския парламент в понеделник.
ЕЦБ изчислява, че затягането на паричната политика се очаква да свие БВП средно с 2 процентни пункта за периода 2022-2025 г., като пикът се очаква тази година. /news.bg/
