На 76-годишна възраст си отиде писателят и сценарист Владо Даверов. Здравето му внезапно се е влошило и след кратък престой в болница е починал. Той е автор на разкази, новели, повести и романи, но най-известен сред широката аудитория е с киносценариите си, сред които блести „Вчера“ от 1988 г., базиран на неговите юношески преживявания в Ловешката езикова гимназия. Филмът на режисьора Иван Андонов се превърна в култов за поколението, което изживяваше тийнейджърските си години в края на соца.
Владимир Даверов е роден в Плевен на 27 август 1948 г.. Завършва немска гимназия в Ловеч и немска филология в Софийския университет. Работи първо като репортер във в. „Народна младеж“, а по-късно завежда отдел „Култура“ на в. „Студентска трибуна“. През 80-те е сценарист-редактор в Студия за игрални филми „Бояна“. След промените работи във в. „Демокрация“ и в ръководството на БНТ, където отговаря за кинопроизводството. Продуцент е на сериалите „Дунав мост“ и „Хайка за вълци“ и редактор на нашумялата тв поредица „Свидетели на времето“.
Първият му сборник с разкази „Което е било“ излиза през 1978 г., а малко по-късно в сп. „Младеж“ излиза разказът му „Джони Американеца“. В повечето му творби действието се развива в малки провинциални градчета, където празнотата в човешкия живот се усеща особено остро. Идеализмът на младите хора се сблъсква с конформизма и неискреността на по-възрастното поколение, свикнало да оцелява с цената на безпринципни компромиси.
От романите на Даверов най-популярен е „Вчера“. Той доразвива основните сюжетни линии на новелата „Седмица в живота ти“, вдъхновен от музиката на „Бийтълс“ и „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. През 2009 г. излиза продължението на „Вчера“ – „Prime time“. Романът му „Кенеди“ има интересна история. Той е отпечатан през 1992 г., но разпространението му в книжарниците е спряно, въпреки вече настъпилите демократични промени. Темата е останала неудобна – доносниците. През 2008 г. излиза четирилогията „Чудовището ДС“.
Последният му роман „Ягодовите полета“ излезе през 2014 г., а през октомври на театрална сцена бе и премиерата на прощалната творба на Даверов – пиесата „Не бях аз“, в която режисьорката Лиза Шопова събра звездите от „Вчера“ Христо Шопов и София Кузева-Чернева 35 години по-късно.
Важно място в творчеството му заемат киносценариите, които пише през 80-те и 90-те години. Сценарист е на филмите: „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1987), „Вчера“ (1988), „Делото“ (1989), „Голямата ченгеджийница“ (1993), „Нощта на самодивите“ (1995), „Трафик“ (1995), „Суламит“ (1997) и „Двама мъже извън града“ (1998).
Даверов е носител на Първа награда от Московския филмов фестивал; Гран при – Сан Ремо; Награда на публиката на фестивала „Златна роза“; Награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци; Роман на годината на в. „Литературен форум“ (1996) за „Възторжен и див“; награда „Чудомир“ (2006).
Негови творби са преведени на английски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки, виетнамски и др. езици.
