Отиде си големият български актьор и любимец на няколко поколения зрители Иван Иванов. Новината потвърдиха от Съюза на артистите в България. „Няма друг актьор в българското кино, който да е станал толкова известен, харесван и обичан след първата си главна роля във филма „Всичко е любов“, посочват от САБ.
Иван Иванов е роден на 16 декември 1951 г. в Асеновград. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1979 г.
„Станах случайно актьор – спомня си той. – Роден съм в Асеновград, завърших механотехникум с диплома 3.00. Пробвах се география, школата в Симеоново, право. Изкарвах изпитите, но дипломата…“. Работи като радист на Софийското летище. Във ВИТИЗ го приемат едва след няколко неуспешни опита. След като се дипломира, играе в Народен театър за младежта (1979-1981) и Военния театър (1981-1983). Изявите му на сцената са малко, тъй като междувременно актьорът започва активно да снима, но превъплъщението му като Ромео от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир в Театъра на Армията остава незабравимо.
Още първата главна роля във „Всичко е любов“ обаче превръща младия актьор в звезда. Във филма на Борислав Шаралиев по сценарий на Боян Папазов му партнира Янина Кашева. Ролята на Радо му носи ореола на секссимвол и бунтар в българското кино.
Незабравими остават и превъплъщенията му в Асен от „Лавина“ (1982), Вас/Христо в „Комбина“ (1982), Траян в „Мярка за неотклонение“ (1983). Играе в продукции на режисьорите Борислав Шаралиев („Борис I“, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне“, 1985), Иван Андонов („Мечтатели“, 1987) и др. В силните си години снима по три-четири и дори пет филма годишно…
От 1983 г. е на щат в студията за игрални филми „Бояна“, откъдето го съкращават след промените.
След участието си в телевизионния сериал „Гори, гори огънче“ (1994) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот“. После идват още две – „Отговори“ и „Седем часа разлика“. Последната му роля в българското кино е през 2005 г. в „Другият наш възможен живот“, където отново – десетилетия след „Лавина“ и „Комбина“ – си партнира с Ваня Цветкова.
„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами със себе си“, призна актьорът преди десетина години, когато на сцената на НДК му бе връчена „Наградата на София“.
Гласът на Иван Иванов може да бъде чут и в редица филми, които е озвучавал (сериалите „Октопод“ и „Завръщане в Брайдсхед“, „Клетниците“ с Жан-Пол Белмондо и др.) Носител е на много награди, както и на орден „Св. св. Кирил и Методий“.
В последните десетилетия актьорът живееше основно в къщата си в село Оборище и все по-рядко се застояваше в София. Но за да получи наградата си от Съюза на артистите в България – почетен „Икар 2018“ за чест и достойнство, Иван Иванов дойде лично за церемонията в Народния театър и бе дълго аплодиран на крака от зрителите.
Има два брака и двама сина. Първият – Георги, е столичен юрист и съдия. Синът му от втория брак, с актрисата Петя Силянова, е Стефан, по-известен с рап псевдонима си Wosh MC. /Сега/
