Голмайсторът на Мондиал 1990 Салваторе Скилачи е починал днес на 59-годишна възраст. Носителят на „Златната обувка“ от световното преди 34 години се намираше в болница в Палермо в последните дни. През 2022 година той бе диагностициран с рак на дебелото черво, а по-рано този месец бе хоспитализиран, съобщава dir.bg.
Макар да изигра само 16 мача за националния отбор на Италия, Тото, както бе по-известен Скилачи, и до днес остава един от безспорните любимци на италианските фенове.
През 1990 година той печели както голмайсторския приз на шампионата на планетата, но и „Златната топка“ за играч №1 на турнира, изпреварвайки колоси като Диего Марадона и Лотар Матеус, извели Германия и Аржентина до финал, спечелен от Бундестима.
За справка – италианците завършват трети, като побеждават Англия в малкия финал. Никой не вкарва повече от Тото и неговите шест гола по време на турнира.
Преди да бъде повикан в националния отбор, той е изиграл само един сезон в Серия „А“ – реализирайки 15 гола в 30 мача за Ювентус, където се озовава след седем сезона с Месина в долните дивизии на футбола на Ботуша.
През онази славна за него 1990 година той изиграва 12 мача за Италия (със „златните“ 6 гола), а след това записва само още 4 срещи през следващата година и приключва със „скуадрата“ с общо 16 мача и 7 попадения.
Изкарва още два сезона в Ювентус, след това две години е част от Интер, а в последните четири сезона от кариерата си се подвизава в Япония за Джубило Ивата.
С Месина печели титлите в четвърта и трета дивизия на Италия, с Юве взима Купата на страната и Купата на УЕФА, като в европейската надпревара има триумф и с Интер. Шампион е на Япония, а през 1990-а остава втори след Лотар Матеус в гласуването за същинската „Златна топка“ – тази, давана от „Франс Футбол“.
През 2016 година той игра в юбилейния мач по случай 50-годишнината на Христо Стоичков в София.
Скилачи гостува в Сливен с отбора на Ювентус в мач от турнира на КНК, игран на 19 септември 1990 година. Той вкара първия гол при загубата на нашия тим с 0:2. Славата на Скилачи по онова време бе толкова голяма, че години след това заведение край стадион „Хаджи Димитър“ продължаваше да носи неговото име.