На 21 юни /петък/ 2019г., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” – Сливен, с творческа вечер бе отбелязана 80-годишнината на известния сливенски писател и общественик Атанас Цонков. Залата се оказа малка да побере многобройната публика от негови приятели, близки, колеги и почитатели на творчеството му.
В началото на вечерта литературен обзор на творческия път на Цонков представи литературният критик Димитър Бечев. Специално място в обзора бе отделено на трилогията „Душата на Жеруна”: „Сенките са живи” /1993/, „Бистри води” /1996/ и „Мед от диви пчели” /1999/, в която авторът разкрива отделни страни от историята, архитектурата, топонимията, фолклора на Жеравна, народопсихологията и бита на нейното население; на сборниците с разкази „Грешна земя” /2000/ и „Нощни лястовици”/2010/, чрез които Цонков успешно навлиза в дебрите на белетристиката; на публицистичния сборник „По пътеките на времето” /2012/; на сборника със спомени и размисли „Завръщане в миналото” /2016/ – точен отпечатък на отминали страсти и амбиции, на човешко безразсъдство и завист, заедно с това дълбоко интимни, представящи обективно факти, събития, личности, във водовъртежа на които е увлечен и той през този дълъг житейски път в неговата битност на творец, изследовател, човек на словото.
Значително място в обзора бе отделено на изследванията на Атанас Цонков на живота и творчеството на писателя Йордан Йовков, публикувани в книгите: „Началото. Йордан Йовков – поезия и проза 1902-1912” /1998/; „Прелистени страници” /2000/, съдържаща 34 писма на литературоведа Димо Минев, един от най-големите изследователи на живота и творчеството на Йовков, до историка на Жеравна Данаил Константинов; „Последна любов. Йордан Йовков и българският театър” /2005/ – литературна критика, „При Йовков – вчера и днес” /2005/, включваща 44 художествено-документални есета и очерци; „Йовковите „Старопланински легенди” – опит за биография” /2007/ – изследване на героите и техните прототипи в разказите на Йовков.
Специално място бе отделено и на книгата “Жеравна – съкровена българска светиня” и на четиритомния сборник „Народни песни от Жеруна”, който представя нови страни от изследователската страст на Цонков – как народната фолклорна и легендарна памет на този буден балкански край се трансформира, раждайки класически бисери на родната литература. Този фолклорен четиритомник е с приносен характер и се вписва успешно в поредицата от сборници на знаменити изследователи, краеведи и съставители от този край, които с много любов и търпение са събирали троха по троха това ценно и уникално творение на народния гений.
В края на обзора Димитър Бечев представи и издадената съвсем наскоро книга на Атанас Цонков „Да рисуваш красота“, посветена с много любов и преклонение на талантливия български художник Христо Тодоров. Книгата съдържа развълнувани думи за художника и неговото творчество от Атанас Цонков, Владимир Свинтила, Величко Коларски, Наташа Димитрова, Донка Петканова, Матей Шопкин, Павел Веснаков, Иван Кремов, Сава Пеев и др., според които картините на Христо Тодоров са пропити от магическия дух и колорит на родните багри, творчеството му е далеч от стилизирания етнографски стил, в тях преливат пластиката, топлината, играта на светлини и сенки, а неговите пейзажи, мадони, ретропортрети, натюрморти носят пластичността на силното, импресивно внушение и са силно разпознаваеми.
След литературния обзор приветствени слова към юбиляра поднесоха заместник-областният управител Димитринка Петкова, писателят и собственик на ИК ”Жажда” Желяз Кондев, директорът на РБ ”Сава Доброплодни” Росица Петрова, колеги, приятели и родственици. Прочетени бяха и поздравителни адреси от кмета на Община Сливен Стефан Радев и от Тенко Тенев -председател на Дружеството на писателите в гр.Ямбол.
Развълнуван от топлите думи и признанието на неговите творчески постижения, Атанас Цонков благодари на организаторите на литературната вечер от РБ ”Сава Доброплодни” и НЧ ”Константин Константинов” като увери присъстващите, че ще продължи със същата неуморност и непримиримост своите изследвания свързани с Жеравна и приноса на редица видни жеравненци в духовния, стопанския и обществения живот на Сливенския край, а и на България.
