Сливналии масово подкрепят правото на учителите да бият ученици. Това става ясно както от петицията в интернет, така и от десетките коментари в социалните мрежи. Те почти на 100% са в подкрепа на учителя, ударил /според неговите обяснения до директора/ петокласник. В електронна подписка голяма част са скрили имената си.
Искам да уточня, че не познавам нито учителя, нито детето и неговите близки. Нямам отношение и към учебното заведение. Имам и педагогическо образование, но не съм бил учител, макар да съм водил часове по време на половингодишната си практика. Знам обаче колко могат да вбесяват понякога децата. Още повече, че съм и родител.
Но съм длъжен да изразя възмущението си. Разбира се, не съм изненадан от реакциите.
А изчистен от прилагателни, емоции и предистория, случаят изглежда прост. Учителят си е признал, че е ударил детето. Точка. Нека проверката да решава какво да го прави. Според правилата, без да се съобразява с общественото мнение.
Смятам, че подобно поведение няма място в българското училище, както и в българското общество. Без значение колко трудно е детето и колко добре преподава учителят. Несериозно звучат и спомени от преди над 30 години как нас са ни възпитавали. Времената, харесва ли ни или не, вече са различни.
Днес в училищата има психолози, педагогически съветници, а децата, за добро или зло, вече са други от тези, които ние бяхме. Но си остават деца. И до 14-годишна възраст пълна отговорност за техните постъпки носят родителите. За разлика от възрастните.
И има много начини да им се повлияе и да се реагира в подобна ситуация. Само не и този.
Тук трябва да си отговорим на няколко простички въпроса, извадени от конкретния казус. Смятате ли, че учителите имат право да бият учениците по своя преценка? Ако да, то колко и при какви обстоятелства? А какво правим, ако утре това се случи с вашето дете?
Стига лицемерие, двойни стандарти и нагаждане на мнението според случая!
Мирослав Велчев
