Тези дни от община Сливен разпространиха радостната вест за „успешното“ тръгване на „паяка“ из града. При внимателен прочит, в информацията има и някои смущаващи „подробности“. Най-важната от тях е, че до тази санкция ще се прибягва за автомобили, които „при паркирането им затрудняват движението и създават опасност за живота и здравето на всички участници в него“.
Това автоматично изключва всички онези, паркирали „тарикатски“ в настоящи и бивши градинки и премахнати гаражи, включително и в обхвата на „синята зона“. Те явно ще си останат там необезпокоявани. До второ пришествие, или поне до второ нареждане. Днес, например, около блока южно от „Трето“ училище имаше над 40 коли в градинката. Обикновено са повече.
Така сагата с „паяка“ все повече заприличва на трагикомедия. Над година община и полиция се оправдаваха, че не гонят нарушителите, именно с липсата на специализиран автомобил за репатриране. По една глоба няколко поредни дни щеше отдавна да е решила проблема, ама нейсе.
След дълго чакане, чухме, че „паякът“ най-накрая се е появил. Беше някъде в края на миналата година. После започнаха нови проблеми – с ремонта му, с регистрацията му, с дявол знае какво… Така блажено изминаха още 6-7 месеца.
През това време някои разочаровани сливналии се отказаха да плащат за „синя зона“. Колко точно, никой не знае. Или не ще да каже. Управителят на „Градска мобилност“ няколко пъти отговаряше, че „данните се обработват в счетоводството“. Голяма обработка се налага за две числа. После зададох този въпрос на кмета. Той каза, че ще ни ги предоставят. Още ги чакаме.
Пак тогава, в началото на май Стефан Радев предупреди, че „паякът“ не е панацея и не трябва да бъде натоварван със свръхочаквания. И изрази надежда, че с постоянство и търпение самите ние, като граждани, ще променяме средата си. Разсъждения на интелигентен човек. Само че средата тук е пълна с псевдобизнесмени със скъпи коли и повтарящи се в номерата цифри, които гледат откъде какво да скатаят и предпочитат да паркират в калта, но да не платят левче за „синя зона“. Как се променя среда с такива хора?! Да не говорим, че дават пример и на децата. Ония на Запад, дето ги сочим като много съвестни, да не си мислите, че такива са се родили?! Направили са ги с поколения. Първо с „вилата на врата“, сега с видеокамерите на всеки ъгъл. И с глоби, солени глоби…
В Сливен явно няма да стане. Няма воля за това. Няма власт, които да наложи ред. Тук господства чиновническият манталитет „да не си създаваме работа“. Пък камо ли да занимаваме шефа. Един такъв „експерт“, назначен пряко да отговаря за Стария бряст, не се посвени преди време официално да каже пред много журналисти, че „не искал да тревожи кмета“. Чудете се после защо изсъхна символът на Сливен!
Няма и гражданско общество. Тук под публикациите за тарикатите, които заобикалят закона, преобладават коментари от типа „ами те, като оправят дупките, тогава ще плащам“ и други подобни. Така е при нас – правилата са за другите, правата – за нас, а хитреците са герои.
Журналистите, разбира се, също дават своя принос. И не е изненада, щом дори новоизлюпени „медийни босове“ паркират по градинките. Затова всяка критична публикация се посреща на нож, а авторът се обявява за враг на прогреса и на синята зона. А най-честият рефрен е „Това ли е най-големият проблем на Сливен?!“.
Не е. Ама, докато чакаме отнякъде да се появят инвеститори и си печатим брошурки, или да се върнат младите, докато учим още по-младите на тарикатлъци, все може да се започне отнякъде. И няма смисъл пак да споменаваме Ню Йорк, метро, счупени прозорци и т. н.
А най-лошото е, че подобно нещо вече беше правено, а после, по незнайни причини – прекратено. Преди няколко години попитах на пресконференция тогавашния началник на КАТ колко са глобените за неправилно паркиране. Той каза „много“ и обеща статистика. Не я получихме. Няколко месеца по-късно обясних казуса и зададох същия въпрос на шефа на областната дирекция на МВР и сегашен областен управител Чавдар Божурски. Още на следващия ден униформените тръгнаха пред болницата, пред пазара и в другите невралгични зони на Сливен. Спомняте ли си? И само за седмица глобите бяха повече, отколкото за цялата предишна година.
Когато има воля, има път. И по-добре лоши правила, които да се спазват и да важат за всички. Отколкото „прекрасни“, ама на хартия и за някои.
Иначе пак ще чакаме. Едни изборите, други 1 април, та да вземе „паякът“ най-накрая наистина да погне „лошите“.
Дотогава – сливналии, паркирайте в градинките! „Паякът“ там няма да ви намери.
Мирослав Велчев
