„Трилогията на Цончо Родев е живата история на Сливен, написана по един увлекателен начин. В нея можем да прочетем за първата тайна революционна организация в България, създадена в Сливен от Иван Селимински, когато Васил Левски не е бил роден, а Георги Раковски е бил невръстно момче. Безспорно има много с какво да се гордеем и се радвам, че можем да дадем нов живот на първата книга от трилогията – „Тътени“, като целта ни е да издадем цялата трилогия“, каза кметът Стефан Радев по време на представянето на книгата в Сливен. То се състоя в зала „Сливен“, където бе подредена изложба на документи от личния архив на писателя, свързани с работата му по сливенската трилогия, подарени от съпругата му на Библиотека „Зора“. Това е мястото, където Родев получава условия за работа и достъп до ценни източници на информация. Библиотечният екип е оказвал пълна подкрепа на автора и в изложбата са представени снимки, на които до Родев са бивши служители на библиотека „Зора“. Известно е, че в работата си той е извършвал сериозна проучвателна дейност, като е използвал документални източници – исторически съчинения, мемоари, ръкописи, автентични разкази на хора, лични впечатления от местности и селища. Поддържал е богата кореспонденция с архиви, библиотеки, музейни специалисти, историци и общественици. Особен интерес в изложбата представляваха картотеката на турските думи, употребявани от хората по онова време и три подробни карти – на Сливенския регион, на Сливенския Балкан и на град Сливен със старите названия на обектите.
Кметът се надява към произведението да има интерес и от страна на учениците, с които може да се организират инициативи, свързани с опознаване на старите места на града ни и техните наименования.
Биографът на Цончо Родев – Соня Келеведжиева, разказа на гостите за живота и творчеството му, за литературната история на трилогията. Тя припомни, че задачата на Цончо Родев е била да обхване белетристично отрязък от време от около 60 години. – от 1820 г. до Освобождението през 1878 г. „В нашата литература няма творба с подобен обхват. Тук изключвам някои нелоши мемоарни съчинения, но те не могат да бъдат причислени към художествена проза, за която говорим в момента. Не си спомням и за аналог в световната литература, с изключение на някои творби, които обхващат по-кратки периоди. Трудът на Цончо Родев е колосален, могопластов, многопосочен и и твърде монолитен. Сигурно ще влезе като собствена величина в българската литература някой ден. Сливен се е сдобил с литературен паметник, който може да мери ръст само с паметници от друго естество“, каза Келеведжива. Тя допълни, че авторът така е описал събитията в Сливен и сливенско, че е превърнал нашия град и жителите му в еквивалент на добрите черти на България и българския народ. „Книгите се посрещат с огромен интерес не само в Сливен, но и в другите градове на страната, защото хората, които четат, виждат себе си“, каза тя.
