Общината в Сливен има зелена светлина да обяви конкурса за оформлението на района около Стария бряст в центъра на града, като изпълни препоръките на Националния институт за недвижимото културно наследство, съобщиха от администрацията. Техническото задание с изискванията към идейните проекти бе готово още през пролетта на миналата година. То бе изпратено в НИНКН, тъй като мястото около дървото е със статут на историческо, а жилищните и нежилищните сгради в непосредствена близост, включително и сградата на общината, са архитектурни паметници. Съгласувателната процедура вече е приключила. Изискванията са „да се търси семпло паркоустройствено и градоустройствено решение с подходяща растителност, характерна за Сливен“.
„Препатилият мъдрец на Сливен“, както поетът Дамян Дамянов нарича Стария бряст, за жалост изсъхна през последните години. Опасните вършини бяха отрязани. От дървото останаха сухия ствол и издънките, прораснали от живите му корени. От общината проведоха допитване за съдбата му. Надделя мнението, че старото дърво заедно с издънките трябва да бъде запазено, вместо да бъде засадена нова фиданка от същия вид. Създаден е Обществен съвет с председател зам.кмета Пепа Чиликова. На негово заседание бе одобрено техническото задание, изготвено от водещи специалисти в архитектурата, скулптурата, изобразителното изкуство, историята. Решено бе да се обяви конкурс за идейни проекти, изготвени възоснова на заданието, като се търсят оригинални идеи, които да съхранят Стария бряст като безспорен исторически знак за Сливен. Преди да тръгне конкурса техниеското задание трябва да бъде одобрено и от Комисията по символика към общинския съвет. След това може да започне състезанието на идеи, като за трите най-добри е определен награден фонд от 10 000 лева. Всяка стъпка на общината към оформлението на пространството около бряста също трябва да мине съгласувателна процедура в НИНКН.
Присъствието на Стария бряст като в символ в герба на Сливен прави самия герб уникален в хералдиката, по мнението на дългогодишния служител в общината и международник Кръстьо Берберов. „Има и други гербове, включително държавни, в които присъстват различни дървета. Но нито едно от тях не е конкретно дърво, като нашето“, е мнението на познавача.
Росица Николова, Труд
