Съдия от Сливен предлага законодателни промени за справяне с нарушителите на пътя. Владимир Минчев е магистрат в Районен съд – Нова Загора. „Сливен прес“ представя на читателите най-важното от предложението на съдия Минчев. Пълния текст ще откриете в прикачения файл в края на статията:
Тревожна негативна тенденция на нарастване на броя на пътните нарушения и на престъпленията по транспорта с тежки последици за живота, здравето и имуществото на гражданите устойчиво се очертава в страната ни през последните няколко години. Действащата наказателна и административнонаказателна регламентация не предоставя адекватен и ефективен правен механизъм за бързо и справедливо наказване на извършителите и за надеждна превенция и пресичане на убийствената война по пътищата. Настоящата статия си поставя за цел да даде отговор необходими ли са и в каква насока изменения на актуалната законодателна уредба в областта на пътната безопасност.
-
Статистика
Въпреки намаляването с бавен темп на броя на загиналите в катастрофи, абсолютното им число остава изключително високо. Следва да се отбележи, че съотнесено към броя на населението на страната, което намалява, процентната им стойност остава висока. Може да се направи смелото предположение, че процентно загиналите в катастрофи се движат в сходни параметри през годините.
За периода 2010-2021 г. извършените престъпления по чл. 343-343в от НК са общо 105 695. Те представляват 30,4% или малко под една трета от общата наказана престъпност в страната.
Най-голям е делът на престъпленията по чл. 343б от НК, инкриминиращи управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества. Те представляват впечатляващите 75,6% или три четвърти от всички наказани пътнотранспортни престъпления в страната за периода 2010-2021 г. Ясно се очертава тенденция на преобладаващо прилагане от съдилищата на института на условното осъждане, докато ефективните присъди по този вид наказателни дела остават незначителен процент. Така изложените статистически данни следва да се анализират в светлината на настъпилите обективни променени в обществените отношения, довели до промени в динамиката и структурата на престъпността.
-
Нужните законодателни изменения
Безспорно изменения следва да се извършват не само в НК, но и в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в частта относно налагането на наказания по административнонаказателен ред.
Следва да се обсъди възможността чрез изменение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който позволява управление на МПС при употреба на 0,5 промила алкохол в кръвта, като тази стойност бъде редуцирана на 0,1 промила.
Нова алинея на същия член да регламентира безусловна забрана водачи, придобили правоспособност за управление на МПС преди по-малко от три годни, да управляват МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,00 промила. В Чехия, Румъния, Унгария и Словакия е въведена абсолютна забрана за управление на МПС след употреба на алкохол, докато в Полша са допусттими 0.02 промила.
Промяната на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП налага редакция и на чл. 174 от ЗДвП, който предвижда глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца при управление на МПС с алкохол в кръвта над 0,5 до 0,8 промила. В точка 2 на същата норма е предвидена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от правото за управление на МПС за срок от 12 месеца при управление на МПС с алкохол в кръвта над 0,8 до 1,2 промила.
Разпоредбата на т. 1 на чл. 174 от ЗДвП следва да се измени както в диспозицията, така и в санкцията, като предвиди административнонаказателна отговорност при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта при по-ниска долна граница, а именно: над 0,1 промила, като горната граница – до 0,8 промила, остане непроменена. Размерът на глобата следва да се завиши в размер на една минимална работна заплата в страната. Следва да се завиши от 6 на 12 месеца срокът на кумулативното наказание лишаване от правото да се управлява МПС.
Т. 2 на чл. 174 от ЗДвП трябва да бъде отменена. Управлението на МПС с алкохол в кръвта над 0.8 промила до 1,2 на хиляда (включително) следва да се криминализира и това деяние да ангажира не административнонаказателна отговорност, а да се преследва по реда на НК.
Следва да бъде и отменена и разпоредбата на ал. 3 на чл. 174 от ЗДвП, която позволява на водачите на МПС да заявят отказ от тестване за алкохол и наркотици, без значение какви са причините за този отказ.
В тази насока подходящо решение е предвидените в чл. 182, ал. 1 -ал. 5 от ЗДвП глоби за превишаване на разрешената максимална скорост в населено и извън населено място да бъдат обвързани с МРЗ за страната.
В сега действащата редакция на чл. 182 от ЗДвП размерът на глобите е изменян, като е увеличаван, с редакция на нормата през 2011 г и през 2016 г. С ПМС № 193/12.10.2023 г., считано от 1 януари 2024 г. МРЗ е 933 лева, която стойност е близо 3,88 пъти по-висока от тази за 2011 г., а определените глоби не отговарят на икономическата обстановка в страната.
С оглед последователност в подхода на законодателя, предложените изменения в ЗДвП обуславят изменения и на специалните състави в Наказателния кодекс, инкриминиращи престъпленията по транспорта.
В чл. 343б, ал. 1 от НК следва да се занижи с 0,4 промила допустимото количество алкохол в кръвта при управление на МПС – от 1,2 промила на 0,8 промила.
Въведената с измененията в ДВ, бр. 67 от 2023 г. нова алинея 5 на чл. 343б от НК, в частта, в която регламентира отнемането в полза на държавата на МПС, собственост на водача, управлявал МПС след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, представлява едно по-ефективно средство за борба срещу този вид престъпления. Предвид краткото време на действие на нормата, резултатите от правоприлагането ѝ, в посочената част, ще подлежат на бъдещо обобщаване и анализ, но следва да се отбележи, че са налице такива мерки в повечето страни от ЕС.
Застъпвам становище, че при евентуална отмяна на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, е наложително изменение и на разпоредбата на чл. 343б, ал. 6 НК в насока интензивност на криминализацията. За престъпен следва да бъде обявен всеки отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като отпадне елемент от обективната страна на престъпния състав на чл. 343б, ал. 6 НК, а именно: „след като е бил наказван за някое от тези деяния по административен ред“.
След редакцията разпоредбата на чл. 343б, ал. 6 от НК следва да гласи: „Който управлява моторно превозно средство и откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и с глоба от две хиляди лева.“
В заключение, справянето с пътнотранспортния травматизъм е изключително дълъг и сложен процес, обхващаш различни мерки. Така предложените законодателни изменения биха имали най-бърз и положителен ефект, като в последствие следва да се приложат множество други законодателни, обучителни, административни и инфраструктурни мерки. На задълбочен анализ трябва да бъде подложена системата от наказания, обхващаща транспортните престъпления, касаеща техния размер. Прецизирането на контролната дейност на служителите на МВР и пътната превенция неизбежно са нужните последващи мерки. Обучението на младите шофьори и оптимизирането на пътната инфраструктура са мерките в дългосрочен план за постигане на сигурността на движението по пътищата и опазването на живота и здравето на участващите в него граждани.
НУЖНИТЕ-ЗАКОНОДАТЕЛНИ-ИЗМЕНЕНИЯ-ЗА-СПРАВЯНЕ-С-ПЪТНОТРАНСПОРТНИЯ-ТРАВМАТИЗЪМ
