В редакцията на „Сливен прес“ беше получен сигнал от наша съгражданка, която описва интересен и важен казус, свързан с паркирането в града и отношението на институциите. Предлагаме на читателите нейното писмо:
Здравейте! Пиша Ви по наболял за мен и за част от моите съседи проблем, който сме опитали да разрешим по законов път, но се оказа, че се сблъскахме с параграф 22. Преди няколко години община Сливен направи “Синя зона” и улица “Драгоман”, на която живея, влиза официално в зоната. Поради това, че половината част от улицата е ужасно тясна, не я разчертаха, а сложиха знак „Забранено паркирането“ в участъка от 3-то основно училище до улица „Драган Цанков“. Улицата е леко извита, а моята пътна врата се намира точно зад завоя. Живущите отсреща паркират отляво в еднопосочна улица и колите минават на броени сантиметри от моята входна врата и не ме виждат. Поради това миналата година ме блъсна едно колело точно след като бях претърпяла тежка операция.
Първо говорих със съседите, за да намерим решение и за двете страни, но те не обърнаха внимание на молбите ми и затова написах жалба до районното управление на полицията и до община Сливен, с копие до КАТ и областната дирекция на полицията. Преди съм подавала 2 молби до управата на „Синя зона“ заради паркиране пред гаража ми, но не са ми отговорили. В последната се съсредоточих само върху сигурността.
Имах два лични разговора с районния полицай, който ми каза, че напомнял на КАТ, но те не му отговаряли и трябвало заедно с общината да решат. От общината ми казаха първо, че работят по цялостен план, а после, че няма да ми дадат отговор и трябва да се обърна към кмета. Разговарях с него, но той каза, че е работа на КАТ и не било вярно, че работят по цялостен план. Аз го попитах какво ще стане, ако има пожар или някой получи инфаркт, защото нито линейка, нито пожарна може да мине. Той ми отговори, че това било много хипотетично и тези проблеми ги разрешавали ад хок, тоест, като почне да гори, ще търсят собствениците и ще им се молят учтиво да се махнат, за да се загаси пожарът.
В сряда отидох в КАТ, но оттам ми казаха, че районният не им е пратил официално запитване и че той също има възможност да глобява, но глоби не разрешават проблема, а намиране на трайно решение, с което съм напълно съгласна. Комисията по сигурността в общината се събирала един път в месеца и трябвало тя да направи нещо. Каза ми да подам нова молба, защото общината била длъжна да ми даде отговор.
И така кръгът се затвори и стана параграф 22. Всеки си прехвърля топката, кучетата си лаят и керванът си върви. Не знам кой говори истината, само изброявам фактите. Мои съседи също са подавали молба, без да получат отговор. Техният входящ номер е 9400-367 от 05.01.2024 г., а моят е 9400-6283 от 22.03.2023 година. На предните две молби нямам номерата.
Моите въпроси към властите са следните:
1. Трябва ли да стане произшествие с фатален край, за да се вземат мерки?
2. Как така градове като Бургас, София, Ямбол и т. н. са разрешили въпроса с неправилно паркирани автомобили в централните части на града, а Сливен нехае?
3. Няма неразбит тротоар, спират на завои /мога да приложа снимки не само от нашата улица/. Това отнема видимостта и е предпоставка за ПТП.
4. Защо не получаваме писмен отговор на нашите молби и, в крайна сметка, кой е отговорен за въвеждането на ред и осигуряване на безопасността и сигурността на гражданите?
Аз не живея постоянно в България, но поради болест прекарвам по-дълго време тук. Мъжът ми не е българин и е в шок от ставащото. В сряда трябваше на два пъти да кара срещу трафика в еднопосочна улица, защото са препречили пътя. От над 31 години не живея в България и съм забравила как човек трябва да се справя с институциите, но пък съм се научила да се боря за правата си. Нямам намерение да си рискувам живота ежедневно, защото някой не иска да плати 80 лв. на година (6,66 лв. на месец), за да паркира законно и да не пречи на другите или пък защото община и полиция нехаят за здравето и сигурността на хората.
Гражданите казват, че общината не им осигурявала места. До нас наблизо има платен паркинг, който е празен, вкл има и „Синя зона“. Те просто искат всичко безплатно и точно под прозореца или са „просто ей така, за малко“. Някои дори имат гаражи, но просто така им е по-лесно.
Ще се радвам, ако това е интересен казус за Вас и дадете гласност, тъй като не се отнася само за мен, а за много граждани на Сливен, включително майки с деца и инвалиди.
Матилда Нюхус
