На този ден през 1913 година в хода на Балканската война завършва щурмът, с който българската армия успява да превземе непревземаемата дотогава Одринска крепост.
В продължение на цели 48 часа от 11 до 13 март българската Втора армия, командвана от ген. Никола Иванов, щурмува без прекъсване известната дотогава като непревземаема Одринска крепост. Пробивът на източния сектор на крепостта е решаващ за нейното превземане. Той е извършен под командването на ген. Георги Вазов и от генерал Владимир Вазов – братя на Иван Вазов.
В навечерието на Балканската война Одрин получава специално укрепление от Османската империя под ръководството на германски инженери. В резултат на това са организирани три укрепени позиции с гарнизон от 65 000 турски бойци и офицери, които разполагат с 524 оръдия и 20 тежки картечници. Общо 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери се изправят срещу тях. В решителната битка българите разполагат с 1300 оръдия.
Хасан Джемал, турският офицер, участващ в боевете за Одрин, пише в дневника си: „Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятелят стреля с десет. Докато Шукри паша не вдигне бели знамена огънят няма да спре.“
Българските части започват да навлизат в града сутринта на 13 март. Градът е обхванат от паника. До обяд българите успяват да овладеят и последната османска съпротива. Двадесет и девети пехотен ямболски полк са първите, които влизат в града. Полковник Михо Георгиев, който е войник от това подразделение, закача българско знаме върху Селим джамия. Щабът на Шукри паша е достигнат първо от Иван Балахуров от Двадесет и девети ямболски полк.
След щурма 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници са пленени. По-малко от 2000 български бойци загиват в атаката. Българските офицери, загинали при превземането на Одринската крепост, са погребани в двора на българската църква „Св. Св. Константин и Елена“ в Одрин. Успехът на българите в битката при Одрин пречупва турската съпротива и ускорява приключването на Първата балканска война. /actualno.com/
